Възходът на черния вълк

В дъжда

Бавно и внимателно приближих вълците, които наблюдаваха двама ни с Макс. Потърсих с мисъл Лев, надявайки се да се намеси и петте чужди вълка да спрат да ме гледат на кръв.
Вече утрото ни беше навестило и виждах ясно околността, заета от Макс, който стоеше на две крачки зад мен и от другите четирима, които мислех, че познавах.
Най - големия, може би само вълка зад мен му беше опонент за вълчето телосложение, беше звяр със сиво - кафява козина, който се кълнях, че беше големия грубиян, който играеше ролята на " шефа" когато ме разкриха пред Яна и Вик.
Черната козина на Красен ми беше до болка позната, както и тази на още едно познато момче, което заедно с Красен и Лев ме отвлякоха от пълнолунието с приятелите ми.
Светлосивата вълчица бързо разпознах когато премина покрай мен, сякаш демонстрирайки превъзходството си и отърка глава в Макс, който изръмжа силно и я остави на мястото си, приближавайки останалите.
- Лев? - потърсих го за пореден път.
- Тръгни с тях, няма да дойда там.-този отговорът доста ме озадачи, та нали той ме опътваше и поддържаше връзка с мен, очаквах поне да е наблизо.
- Хайде, ще се видиш с приятелчето си. - Красен се намеси, озовавайки се до мен, след като Макс и приятелката му поеха напред.
- Да, знаеш, че няма връщане назад!- високия глас на огромния ме накара да се стъписам, което стана обект на подигравки от страна на Красен.
- Знам! - заявих, сякаш току-що, осъзнавайки това, но все пак поех след Макс и останалите.
- Името ми е Дейвид, а това са Прайд, Слави, Макс и Лора, радвай се да се запознаем. - не знаех как да отговоря на " радвай се", но поне знаех имената на тези тук, а и знаех, че този.... Дейвид ме е приел до някаква степен....
Подминавахме нагледно еднаквия пейзаж, съставен от еднакви дървета и леко навлажнена почва от слабия дъжд, който в момента се изсипваше над главите ни, подканяйки приближаващата буря да не изостава.
Не знаех къде отиваме, в друга изоставена къщурка или в момента просто ми правеха някакъв номер или изпитание.
Все пак се чувствах до някаква степен на сигурно, знаейки, че тези тук не искат да ми вземат свободата и биха победили баща ми ако се стигнеше до сблъсък.
Точно за това бях готова ако искаха да се докажа по някакъв начин и в момента вървях към изпитанието си, то да мога да дам всичко от себе си и поне да спечеля нечие. доверие.
Преминавахме през гористата местност в нещо като своеобразен строй или по - скоро ред, в който ясно беше изразена йерархията в глутницата. Не се изненадвах, че се намирах най - отзад, но ми беше някак странно, че Макс определя посоката, а не е примерно Дейвид.
- Съжалявам, че не дойдох, трябваше да приготвя някои неща,....надявам се да си добре.... - появата на гласът на Лев ми подейства добре.
- Добре съм, дори имах честта да науча имената на тези тук. - засмях се, пращайки му спомена на "запознанството" ни, което стана някак изненадващо за мен.
- Хах, близо сте, ще изляза да те посрещна. - зачудих се до какво точно сме близо, но точно си помислих това и пред очите ми се откри далечна гледка на няколко отдалечени покрива, скрити в низината, оградена от дървета.
Буквално се спускахме към къщите, които във всеки един момент ставаха все повече и повече, откривайки цяло селце, скрито сред хълмиста местност.
Облаците и дъжда размиваха пейзажа, но едно ми беше пределно ясно - бяхме се запътили натам.
Трите километра, които бяха горе долу до там, се топяха с времето, карайки ме да чувствам някакво вътрешно напрежение от факта, че се приближавахме твърде близо във вълчите си форми.
Това усещане бързо беше изместено от появата на светлия Алфа, който беше приятно посрещнат от глутницата си, а след това застана отзад с мен, завирайки си главата в моята. Отвърнах на поздрава с доза истинско щастие и най - сетне почуствах, че имам някого до себе си.
- Там ли отиваме? - попитах Лев, пращайки му картинка със скитащи по селските улички вълци, а отстрани преминаващи хора.
- Повечето хора от там знаят за нас, но естествено няма да се появим така.
- МФФ, не убивахте ли тези, които знаят или какво? - лютия спомен ме жегна в гърдите и си позволих да изрека тези думи с прекалено осъдителен тон.
- Онова беше съвсем друго...., просто искахме да те привлечем в глутницата. - сякаш за миг цялото ми  раздразнение ме напусна, освобождавайки място на стъписването, което последва.
- Искали сте да..... - поместих тежката си лапа още една стъпка напред, след което спрях на мястото си. Макс и Лора най - отпред се превърнаха първи, давайки пример на останалите.
Може би след минута пред мен застана момче, вир-вода от горе до долу и с коса, скриваща челото му.
Заповядах на тялото ми да си върне човешкия облик и изтръпнах, усещайки ледения дъжд, стичащ се по лицето, косата и цялото ми тяло.
- Лев.... - повиках го тихо, искайки да поговорим за онова преди малко, но бързо бях отрязана от махване с ръка и сигнал да побързаме преди пороя да ни е стопил.
Докато преминем през тясната гладка пътека, водеща до селото вече се бях примирила, че ще ми се наложи спешна бяня, защото от глава до пети бях в кал. Не бях изненадана, че нямаше никого по " улицата", естествено, че всеки нормален би се скрил под покрива си в този порой. 
Бях спряла да мисля за това, което беше споменал Лев преди малко и просто вървях, присвила очи под безполезната си качулка. Може би бях благодарна на себе си, че помислих преди да тръгна и си взех поне връхна дреха, но ако се бях сетила да си взема и раничка примерно с най - важните неща....
Наистина се насладих на момента, в който момчетата от пред влязоха в двора на една къща, издигаща се над другите с целите си три етажа, а след малко вече бяхме на сухо.
Чух как някой изпсува, друг бутна нещо, събличайки мократа си тениска, а трети се провикна, известявайки на останалите да се разпореждат с къщата.
Бързо се почуствах не на място, осъзнавайки, че всъщност не знам дали това се отнасяше и за мен, а и исках час по - скоро да сваля тези дрехи и да измия цялата мърсотия от себе си.
- Хайде да се качим горе, там сто процента ще си намериш някави дрехи. - спаси ме Лев и заедно изкачихме стълбите до втория етаж.
Беше обзаведено добре като в главата стая имаше диван, мисля че сгъваем с два големи фотьойла, маса и адски много малки табуретки. Мястото сякаш беше приспособено да събира повечко хора, а някои дори да спят на дивана.
Влязох в една от трите допълнителни стаи на етажа и с радост установих, че разполагам с голяма спалня и цял гардероб дрехи, които не бяха в чак толкова окаяно състояние, най - вероятно принадлежаха на някой мой връстник, но трябваше да попитам за това Лев. Бързо сграбчих широко горнище и чифт черни дънки и точно когато реших да се преоблека момчето влетя в стаята, срещайки изумения ми поглед.
- Оу,....аз,.....щях да предложа да влезеш в банята след като се освободи.... - група неловки думи и прокарване на ръка по мократа му коса и отново бях оставена сама, вече убедена, че Лев поне ще чука когато иска да влезе при мен,....или в която и да е момичешка стая.