Възходът на черния вълк

Следене на Лия

Бяхме принудени да се приберем заради бурята, която се разяри малко по-късно.
Можех да призная, че този ден ми хареса. Едно чувство изпълваше сетивата ми, чувство на облекчение и гордост със себе си. С едно бях сигурна, харесваше ми да побеждавам. Бях уверена в себе си и възможностите си и не се и съмнявах, че това ми принадлежеше, все пак бях Алфа, нали?
На следващия ден всички бяха на работа, мама и татко де. Реших да изляза рано и да звънна на Яна и Виктор. Сестра ми се оправяше да ходи в залата и излязохме заедно. Още щом се озовах извън блока ми направи впечатление нещо. Луната беше повече от наполовина запълнена и се виждаше на вече дневното небе. Нещо в мен потрепна при вида ѝ и явно се бях спряла на едно място, защото сестра ми ме подкани да вървим. Все още заблеяна в небето едва не стъпих в една локва и изпсувах ядосано.
- Ще имаш ли концерт? - попитах Лия, в опит да намеря тема за разговор.
- Не знам.... - сякаш я питах нещо сложно. - сега имаме само репетиции.
Беше станало към десет часа когато се срещнах с приятелите си, а слънцето вече беше нагряло, явно това беше краят на бурното време. Всички знаехме къде отиваме и след няма и половин час вече бяхме в близката непроходима гора.
Трансформирах се първа, а те ме последваха. Не наех какво ще правим, но исках да се възползвам от това, което спечелих вчера.
- Чувате ли ме? - попитах не особено уверено.
- Да!
-  Напълно - зарадвах се на положителните отговори.
- Какво ви се прави? - попитах развеселено, а Яна без да очаквам ми се хвърли на главата. Бързо се свестих и я подгоних, а тя се разбяга. Вик някак успя да ме захапе по гърба, така че да изпищя, но бързо се обърнах към него и му се метнах на врата. Той ме спъна, ритайки крака ми и се струполих върху него. Бързо се изправи и застана над мен, но Яна го нападна в гръб. Използвах разсейването им, за да издебна вълчицата, а след което ѝ се хвърлих, карайки я да се превърти и удари в едно дърво. Когато се изправи изглеждаше бясна, а аз ѝ се присмях и взех да бягам навътре в гората. Започна лудо преследване като аз тичах с пълна сила, а те двамата ме гонеха. На няколко пъти минах през кални локви, останали от вчера, но не ми пукаше, важно беше цялостното усещане. Усещах общото чувство на трима ни, а именно наслада от дивата ни природа. Знаех, че им харесва и го обожават колкото мен и за това просто не спирах да тичам. Всичко ми се размиваше пред погледа и виждах само картина от зелено-кафяви образи, които се сливаха пред очите ми. Правех резки завои когато някой от другите вълци беше прекалено близо и на няколко пъти за малко да не се пребия, но се държах на крака. Езикът ми беше отвън, защото жегата беше станала ужасна, но това не ме спираше да си изразходвам дивата енергия.
Започнах да получавам образи от Вик на това, което той вижда и как опитва да ме хване.
- Хайде де. - присмях се на шега и направих рязък десен завой. Едва не се забих в дървото отпред, защото Яна някак се бе озовала точно пред мен. Опитах да я избегна, но другия вълк отзад ми препречи пътя.
- Капанчеее - Усещах задоволството на Яна в гласа ѝ.
- Я млъквай! - скочих ѝ и борбата продължи. Не беше нищо сериозно, а само игра.
Още малко време и тримата лежахме на земята жадни за вода. Разказах им мислено как бях видяла луната сутринта, но бях убедена, че нищо страшно не се случва по пълнолуние.
Беше станало обед и единно решихме да отидем до цивилизованата част и да потърсим вода и може би сладолед.
Навсякъде беше жега и почти нямаше сянка за това се насочихме към парка, където може би беше малко по-хладно. Взехме си кола и сладолед от едно магазинче и седнахме на тревата, за да хапнем.
За миг се стъписах когато видях позната фигура в далечината и си послужих с обунянието си, за да се уверя. Това беше сестра ми? Ама нали беше на танци, защо е тук?
- Това там е Лия, нали? - попитах, за да се уверя.
- Да, тя е с още едно момиче. - Яна не обърна особено внимание.
- Хайде! - казах и бързо се изправих. Те ме изгледаха странно и не мръднаха от тревата.
- Какво ще правиш? - Вик ме попита.
- Тя сега каза, че е на танци, очевидно лъже, искам да разбера за какво. - честно сестра ми криеше нещо, което....не знам беше ми любопитно.
- Ванс, остави я, има си живот, това е, а сигурно е свършила с танците - Яна поклати глава.
- Тя ме лъже Яна. - ядосах се. Вече бях изгубила сестра си от поглед, но знаех, че мога да я намеря по миризмата.
- Е и, нали и ти лъжеш, всеки лъже малко или много, не можеш да я следиш така. - стана ми ясно че няма да успея да я мръдна от мястото ѝ.
- Вик, ще дойдеш ли, искам да разбера поне какво прави? - направо му се помолих, но той взе нейната страна. Беше ми толкова любопитно и..... Просто исках да разбера.
- Елате! - обърнах се към тях сериозно.
- Ванеса какво ти става, успокой се.- Яна ми говореше нещо, но аз си бях наумила друго.
- Хайде! - показах очите си на Алфа и опитах да ги накарам така.
- Не го прави тук, чу ли. - Вик беше сериозен.
- Тогава просто елате. - отказах се да ги чакам и просто започнах да следвам миризмата на Лия. След малко и двамата се озоваха зад мен и заедно успяхме да я открием малко по-късно. Стояхме зад дърветата и няколко човекът ни гледаха странно, но на мен не ми пукаше. приятелите ми не бяха особено доволни от това, което правим и им се струваше тъпо, но просто исках да разбера защо по дяволите е избягала от танците, за което бях убедена.
Бяха седнали с едно момиче.....май беше онази Шели и просто си говореха нещо. Обърнах се към Яна, но тя просто вдигна рамене и смръщи вежди.
- Виж, не е наша работа да се месим в живота на хората, не използвай вълка по този начин. - Яна ми говореше, но аз в това време насочих слуха си към двете момичета.
- Може би някой ден ще им кажа, знам ли, но мисля, че още е прекалено рано, никой няма да го приеме...... - чувах сестра ми как говори за нещо, но не можах да разбера за какво. В гласа и личеше леко притеснение.
- Хайде, да си ходим, те просто си говорят. - Вик се оплака отегчено.
- Не, стой, стават. - двете станаха от пейката и се насочиха на някъде. Хванаха се за ръце и просто вървяха без да говорят. Това е тъпо, защо не правят нищо!?
Свиха по една не толкова уживена пътека, а аз ги следвах любопитно. Приятелите ми леко казано се влачеха след мен, но все пак идваха. Още 15 минути мълчаливо вървене и държане за ръце и двете се спряха, а аз се долепих до едно дърво, защото помислих че ме видяха.
Гледаха се известно време, а после си казаха нещо, но не го чух, защото не бях насочила слуха си.
Ококорих поглед от изненада когато двете се приближиха една до друга и се целунаха по устните. Е това не го очаквах. Мигновено се почувствах адски изненадано, но и неловко.