Възходът на черния вълк

Хладилникът

Тази нощ не можах да заспя. Въртях се във всички посоки, но това не ми решаваше проблема. В крайна сметка се предадох и реших да изчакам да дойде деня.
Сестра ми остана до три - четири часа на телефона, чатейки си с момичето от танците до колкото разбрах, и не очаквах да се събуди рано.
Опитах се да планирам този ден, но единственото, до което стигах беше сцената в главата ми как тичам във вълчата си форма. Най - вероятно щях да звънна на приятелите си и щяхме да прекараме време като вълци.
Когато се съмна станах, така и не бях спала, но се чувствах що годе добре. Отидох да закуся, но още преди да стигна до кухнята надуших Алекс вътре. Все пак влязох и си наумих да не му обръщам внимание. Беше застанал до хладилника, от който вече бе извадил разни неща. Погледът, който ми хвърли ме извади от нерви. Беше смръщил вежди и вперил очи в мен. Щом се приближих с цел да извадя продукти от хладилника и да си направя сандвич той ми се изпъчи на пътя като надут пуяк. Буквално ми беше препречил достъпа до шибания хладилник, което ме подлудяваше. Кой беше той да ми се прави на по-силен от мен. Исках да му скоча и да се превърна, но знаех, че трябваше да се контролирам. Чувствах как иска да доминира, но това нямаше да мине при мен.
- Какво искаш? - попитах го подигравателно. Смръщих лице като него и го изгледах злобно. Държах се на тънката среда от това да му се противопоставя, но да запазя контрола.
- Не каза нищо, но чух едва доловим гърлен звук. - може би щях да отговоря на същото, защото чувствах нужда да запазя позицията си и да изляза победител оттук, но вратата се отвори. Баща ми и Стеф влязоха като татко веднага насочи вниманието си към нас.
- Какво става тук? - можех да усетя силата му дори от заповедническия тон, с който изрече това.
- Алекс ми ръмжи и явно си пази хладилника. - Казах силно и леко саркастично, преувеличавайки ситуацията. Надявах се нотката на сериозност в гласа ми да се е уловила от когото трябваше.
- Ръмжи ли ти? - Стефан ми се присмя, но това ми беше част от целта, исках останалите вълци тук да разберат, че няма да си премълчавам нищо.
Отговорих с някаква шега на брат си и в същото време забелязах, че Алекс и татко си подмятат погледи, по-скоро татко щеше да го изяде с поглед. Честно казано се почуствах прекрасно когато брат ми се предаде и се махна от свещения си хладилник. За да му стане още по-гадно му се усмихнах с най - мазната възможна усмивка и му благодарих, взимайки си нещата от хладилника. Не ми пукаше от погледите на Стеф и татко и осъзнавах, че се държа надуто и детински, но аз победих, хладилникът беше мой.