Неговата слабост

Част 64

Новата глава е вече качена! Съжалявам, че се забавих но през последните седмици нямам време да напиша и едно изречение. Надявам се, да ви хареса! Няма да откажа коментар или гласуване. Очаквайте скоро новата глава!
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана

- Някой да знае нещо за това? - посочих написаната на ръка бележка, която беше оставена на нощното шкафче, когато се събудих.

Двамата стояха изненадани от въпроса ми, но поклатиха глава в знак на отрицание. Ясно...отново се задаваше някоя негова изненада, която този път не беше удостоил да сподели с някого.

- Какво пише на нея? - приятелката ми, която беше в, неприсъщо за нея, добро настроение, подаде глава да прочете.

"Посети центъра на града, седни в кафенето до градския съд и опитай от специалитета им. Ще останеш доста очарована от него. Имам малко работа затова не исках да те будя."

Калоян

Точни инструкции за изпълнение които ако съдя по усмихнатото изражение на Велислава, няма да остана сама да ги реализирам. Само че ми се искаше той да ми ги беше показал. След вчера доста затворени врати се отвориха за нас, сякаш нещо го освободи. Жалко, че не можех и да го освободя от спешната му работа. Сам беше казал, че няма да се занимава нито с ресторанта, нито с клуба. Съдейки по спокойствието му вчера, беше ги оставил в сигурни ръце. Понякога се чудя как да го отвлека само за да прекараме някакво време насаме. Не казвам, че не съм работохолик като него, но аз спазих неговата сделка с изключения телефон.

Брат ми се оттегли към външната тераса, като извинение да започне деня с ужасния си навик - с цигара в едната ръка, и кафе в другата.

- Защо си се нацупила сега? Човека те доведе чак до Хърватия без да разбереш! Изникнало е, нещо важно щом е напуснал без да ти каже. - промълви тя без да сваля усмивката от лицето си. Вече ставаше прекалено, дори плашещо.

- Права си. Защо ми се усмихваш по този начин?

- Не може ли човек да стане с усмивка на лице? Не съм като някой със задника нагоре...

Протегнах се през масата да я ударя заради думите й, но отговора се криеше не в нея, а в брат ми. Не беше запалил ежедневната си цигара, само си седеше на дървения стол, наблюдавайки неземно красивата гледка към морето. Определено беше станало нещо, докато сме били у къщата на лелята и чичото на Калоян. Обедена съм.