Неговата слабост

Част 54

Новата глава е вече качена! Надявам се да ви хареса, и да запълня свободното ви време с нещо за четене. Ще се радвам да оставите по един коментар, и да гласувате за главата. Тъй като последно време доста се бавя с главите, още сега започвам със следващата. Няма да ви бавя повече затова....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана

Чакай малко? Аз ли прекалих с прекрасното френско пенливо вино, или Джак намекваше за нещо много сериозно? Нима можеше да е вярно? Дали само аз усещах накъде бият скритите му послания? Толкова много въпроси, на които си отговорих само от пълното му откровение.

- Но знаеш ли какво? Бащата трябва да знае, че поне е станал такъв, нали така? - отвърна с изнервен тон, дори леко ядосан. Но защо? Още с държанията им в ресторанта, ми направиха странно впечатление, което не беше присъщо за напълно непознати, както ме увери Симона. В цялата ситуация единствените, които имаха нещо да разяснят бяха те. Не към нас, а помежду си.

Без да казват нищо друго, той погледна в очите на малкият, и с мила усмивка го дари. Симона гледаше с ужас, и без дори да усети лицето й се изпълни със сълзи, които искаше да прикрие но се провали.

- Защо? Защо точно сега? Нали ти беше този, който сложи краят на всичко? - попита тя, като не обръщаше внимание на обслужващият персонал, който разчистваше след като Джейсън добре си похапна от първата си торта.

- Може ли да поговорим някъде насаме? - попита той, явно единствения загрижен за личното им пространство.

- Няма какво да си кажем. - обърна се към мен като само с поглед ме умоляваше да си вървим от това място. Място което в скоро време нямаше да забрави.

Той обаче не се отказваше от този труден за двамата разговор, затова я спря с две толкова прости за всеки език думи. Успя да я задържи на едно място, дори я остави без думи за втори път. Нямаше спор, но в очите й се четеше познато за мен чувство. Знаех точно как й повлияха думите му, какви мисли й се въртят, дори как кара съвестта и разума си да спрат да правят дебати кой е прав. Аз бях тази, която трябваше да сложи край на изненадващата среща. Не го ли направя, тя щеше се самосъжалява че е позволила отново старите чувства да надделеят.

*********

Помогнах на Симона да си събере нещата от ресторанта, и да се приберат с малкият като отказах превоза на Кайра. Не можех да я оставя точно сега, в този момент. Бях изпитвала същото, разликата беше че дете не присъстваше в картинката. При мен имаше помощ, за която бях благодарна, но нямах помощта която да ме излекува. С мен бяха хората на които можех да разчитам и обичам, но доколкото знам единственият човек на който тя можеше да получи протегната ръка в момента спеше в дървената си кошара.