Неговата слабост

Част 44

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса въпреки че стана къса. Няма да откажа някой коментар или гласуване. Няма да ви бавя затова....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

- Не мога да повярвам, че си е намерил такова хубаво момиче! - за пореден път изричаше майката на Калоян. Казваше го с такъв ентусиазъм, че не исках да й развалям радостта. От нейни думи разбрах, че аз съм първото момиче което е водил някога при нея вкъщи. Това ме накара да се чувствам поласкана и щастлива от факта, че аз съм първата жена стъпила в този дом. Не ми харесваше чувството, когато спомена за бившата му приятелка Виктория. Нещо в мен ме караше да изкарвам егоистичната си страна наяве, която смачква всички преминали по пътя ми. Вече разбирах от части, как се чувстваше Калоян когато говоря с Лоренцо. Но въпреки това нямаше за какво да се притеснява, защото нашите отношения са чисто приятелски. Казвам го по простата причина, защото Лоренцо ми се обади да се видим тези дни през обедната почивка, но преди дори да мога да отговоря, Калоян измъкна от ухото ми телефона, и проведе много бърз и свиреп разговор. Не можех да го обедя, че не изпитвам нищо към него, но той си държи на неговото. Мъжкото задоволство да покаже, че неговото не се пипа, се появаше често в последно време. От което се превръщах като звероукротител на неговите бушавищи чувства, докато не се превърне пак в спокойното си аз.

В къщата на майка му имаше толкова много артистични предмети, че чак можеш да си помислиш че си в галерия. Не го казвам просто ей така, наистина го мисля. Не искаше да й помагам в разчистването след кафетата, но ме остави да се наслаждавам на несвързаните цапаници както ги наричаше сина й. През цялото време усмивката й не слезе от лицето , което ме навежда на мисълта - защо толкова разтревожено звучеше по телефона? Нямах обяснение, докато не се върнахме обратно в градината при Калоян. В ръцете си държеше два плика като и двата бяха разкъсани. По погледа му се четеше ярост и раздразние, но не можех да разбера от какво? Дори не усети присъствието ми до него, а вдигна поглед към майка си.

- Нали ти казах нещо? - изрече с възможно най-тихия си глас. Двамата се гледаха като някое предаване по National Geographic, само дето този път майка му гледаше изнервено и леко изплашено. Не можех да ги разбера, какво толкова се беше случило? 

- Знам, но...

- Няма но. Да не би милият и обичлив баща на годината да е загрижен?