Неговата слабост

Част 31

Главата е вече качена! Надявам се да ви хареса. Утре ще има нова глава така че ще ви зарадвам. Да не забравите да напишете по един коментар и да гласувате за главата - ще значи много за мен. Няма да ви бавя повече затова ви казвам...
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Като толкова иска и има желание да седи като някакво кученце тогава щях да се възползвам от услугите му.

Получих обаждане от жена, която зарадва всяка моя частица в тялото ми. През последния месец нищо хубаво не вещаеха специалистите, към които се обърнах но аз твърдо отказах да приема факта да избера тяхното предложение. Уверяваха ме, че нищо няма да помогне. Но след преглед, семеен приятел установи че съм била заблюдена. Имало решение просто се изисквало време и средства. Проблемът не бил средствата, а времето и мястото....те искаха да я изхвърлят насред лечението. Само защото имало недостиг на легла и персонал, това им било пречка през цялото време. Затова взех нещата в свой ръце, преместих я на по-добро място именно натам сме се запътили.

- Ще ми кажеш ли най-сетне накъде отиваме? - попита той. През цялото време го упътвах като давах точни насоки. Впредвид ежедневието му предполагам, че не знае мястото толкова добре. Пък и след няколко пресечки щяхме да сме там, щеше да разбере на къде отиваме.

- След малко ще разбереш. - и точно в този момент колата спря както и всичките пред нас. Но за съжаление към и която страна да се обърна нито един автомобил не се движеше. Изпуфтях под носа си, и се отпуснах удобно на седалката. Мразех задръстванията затова единствения ми предпочитан транспорт е метрото. Там нямам обезпокоението, че ще закъснея заради някое друго превозно средство отпред.

Седяхме повече от двайсет минути без дори сантиметър да мръднем. Реших да проговоря първа иначе неловката тишина щеше да надделее.

- Видяло се е, че ще постоим известно време затова да поговорим? - попитах.

- За какво? Обикновено ти мълчиш.

- Но този път не. Исках да попитам дали има нещо ново за случая от вечерта? - бях любопитна тъй като никой нищо не ми казваше. Все пак засягаше мен самата, малко или много исках да помогна.

- Няма. Но ще трябва да си смениш телефона. - каза сменяйки скоростния лост на друга скорост, лека полека се предвижвахме докато отново не спряхме.