Неговата слабост

Част 16

Гледната точка на Тиана 
*Понеделник*

Усещах мекотата на завивките под себе си, топлите лъчи на изгряващото слънце преплъзгащи се по лицето ми. Топлата му прегръдка, която не ми позволяваше да мръдна и сантиметър от него. Чакай?! Какво точно казах? Топлата му прегръдка? Отворих очи като се надявах всичко това да беше просто плод на въображението ми, но за огромна жалост късмета ми беше плод на въображението ми. Аз нито бях в моята стая, нито.....в моето легло. Бях в неговата стая, в неговото легло и в неговите прегръдки. Но не това беше единственото изненадващо - бях облечена в една от неговите черни ризи. Той спеше така спокойно, даже непробутно. Но какво е станало, че съм се озовала в леглото му и не си спомням нищо от идването ни в апартамента. И в следващият момент части от моментите, се визуализираха в ума ми.

*Ретроспекция*

Пътувахме към дома на Калоян, защото имал изненада направо за неизпускане, което щяла перфектно да завърши вечерта ни. Честно да си кажа, не ми се искаше вечерта да свършва все още. Пък и нямах търпение да видя Майк, този път щях да си поиграя с него дори стопанина му да не одобряваше. Само се надявам изненадата да не ми изиграе лоша шега, но нямаше да урочасвам нещата затова ще си запазя негативните мисли настрани. Но ако си мислише, че щом ме закараше до дома си, това ще значи нещо. Е..еее тотално е грешил. Нямаше да играя на никой по свирката само, защото е някаква важна клечка и познава шефката ми. Не на мен тия, не съм като онези които правят всичко.....абсолютно всичко, ако ме разбирате. Не казвам, че не бих се потрудила за мечтите си, и че не бих направила всичко по силите си, но си имам граници и правила за спазване.

Спряхме пред великолепната постройка, в която живееше. Влязохме вътре като дори не поздрави портиера стоящ зад вратата. Просто ме натика в асансьора, набра така тайния код, и потеглихме към изненадата му. Бяхме посрещнати от игривия Майк, който размахваше опашката си непрестанно. Исках да запазя заканата си, да си поиграя с него но той ми хвана ръката. Отведе ни към извитата стълба достигаща до втория етаж. Докато се изкачвах големия любопитно ни последва, даже си навираше муцуната в ръката ми. С всяко стапало ставах все по-любопитна и по-нетърпелива. Не искам да бъда егоист, но бях виждала почти всичко - от цветни балони до скачане с парашут. Звучи нереално, но човека с който излязох на среща работеше като парашутист. Обичаше височината и екстремността в това начинание. Честно да си кажа не бях много очарована от идеята, защото аз и високото - сме жестоко скарани. Питате се тогава как обичам да обикалям из другите страни като ме е страх от височини? Мога да издържа да пътувам със самолет само ако полета е до два часа. Но да скачам ей така за развлечение, не ми беше в списъка ми с желания.