Неговата слабост

Част 46

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Няма да откажа едно гласуване, или коментар от вас. Няма да ви бавя повече затова....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана

За някой една минута му се струва като една секунда, обаче в моя случай беше като цял час. На всеки един светофар наблюдавах брояча и с всяка изминала секунда, притеснението ми нарастваше. След като влязох в колата мозъкът ми осъзна какво точно ми казаха по телефона, и за какво трябваше да излъжа Кайра за да изляза. Още една пречка беше лошото време, което пречеше на видимостта на шофьорите, и от това се образуваха големи задръствания. Нямаше как да ги избегнеш, но имах чувството че точно днес беше пик на задръстванията.

Стисках здраво телефона с треперещите си ръце като очаквах повторно обаждане, за да ми кажат че са я намерили. Но такова не получих, дори след стотиците ми молби. Азалия не беше момиче като останалите си връснички. Тя обичаше да се усамотява на някое спокойно място с книга или плейлъра си, далеч от реалността. Харесваше й да се отдели в нейния си свят дори само за няколко минути. Можеше да не го показва обаче кое момиче няма да откаже един купон, или едно излизане по женски да не говорим за цяло разорение в мола? Точно така никое, обаче дали ако го правихте сами щяхте да сте на същото мнение? Откакто започна да учи онлайн поради изрично моя намеса, тя загуби социалния си живот. Никой не искаше да я посещава в болницата, дори едно обаждане не се сетиха да направят. Да не говоря колко трудно беше цялата ситуация със семейството. Тъй като със сестра й не бяха в най-добрите си отношения, тя нямаше друг шанс освен да остане при нас. Дори нямаше капка колебание за родната си сестра, с която делиш една и съща кръв, да я остави в детски дом заради още ненавършеното пълнолетие. Затова щом подадох документи с голям зор, съда ме утреди като нейна настойничка. За мой голям късмет родителите ми стояха плътно зад гърба ми, и тяхната помощ и подкрепа беше от полза. За което съм им страшно благодарна.

С влизането си бях посрещната от млад на вид мъж с черна униформа като отстрани с големи букви пишеше - охрана. В ръката си държеше малък апарат, с който съобщаваше на някого за пристигането ми. Той се приближи към мен, и със студен тон ми обясни на къде трябва да отида. Когато казаха по телефона, че претърсват цялата сграда не са се шегували. Поне на всяка врата от поделенията имаше по трима охранители. От къде се взеха? Винаги когато идвах виждах по един-двама да обикалят из входа. Но въпреки огромния подбор, тя им се изплъзнала пред очите. Надали лесно се изнива от тези големи охранителни горили? Явно е, щом сега я няма в стаята си.