Неговата слабост

Част 30

Главата е вече качена въпреки малкото ми закъснение,за което съжалявам. Надявам се да ви  хареса. Да не забравите да напишете по един коментар, и да гласувате за главата - ще значи много за мен. Няма да ви бавя повече затова...
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Тъй като другата седмица трябваше да предам роклята за рождения ден на Сесилия, трябваше да се заема с довършването на тоалета й. Тя не харесваше бляскавите дрехи, но майка й отчаяно ми се обади да добавя нещо екстравагантно, нещо с което ще се отличава от другите. За щастие имах решение, и това беше един специален плат, който те кара да изглеждаш като диамант. Сподели ми, че харесва много природата, и ако може някакси да я съчатая. Затова по цялото бюстие ще има малки цветчета нацъфтели по извисяващи се клони. Отделно щях да добавя една птица от едната страна, така че да стой на ключицата й. Щеше да бъде смесица между розово и слонова кост като основа, а останалите орнаменти ще бъдат в сребристо. На описание може да не звучи добре, но ми се доверете в избора.

Тъкмо свършвах долната част на роклята, когато на вратата се появи Сесилия заедно с майка си. По лицето на клиента ми имаше нервност, но я разбирах все пак 15-тия рожден ден не е за подценяване. Като знам колко души ще присъстват.....и аз бих се притеснила. И от къде мислите, че съм разбрала? От майка й след като ме предупреди много да внимавам с работата си. Така че и задачата ми не беше за подценяване.

Оставих скицата си настрана, и ги поканих да влязат. Явно нямаха много време за губене, защото майката веднага ме попита.

- Дойдохме да видим работата ви относно тоалета на дъщеря ми. - отвърна докато разглеждаше нещо на телефона си. - Ще може ли да ни покажете?

- Разбира се, тъкмо привърших. - преплъзнах скицата към тях. Без дори да изчака да погледе, майка й я взе. Започна да клати глава, и изговаряше кратки думи на испански от което дъщеря й изпуфтя насреща. Това не вещаеше нищо добро.

Тя остави папката на бюрото, и скръсти ръце.

- За толкова време това ли направихте? Не става! Дъще да си вървим. - хвана ръката й, и тъкмо си мислех че поръчката се провали когато Сесилия я спря.

- Ти ако искаш си върви, аз оставам. - тя остана на стола си, докато главата на майка й пушеше от яд. Явно не очакваше тя да реагира толкова опърничаво в присъствието ми. Взе папката и я отвори като прокара пръсти по скицата. Очите й засияха, лека усмивка се появи на лицето й и ясно си личеше че не споделя същото мнение както майка си.