Неговата слабост

Част 25

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса но преди да започнете да четете.... Благодаря ви за 2К гледания!!!! Вие сте невероятни затова ще кача глава най-късно в петък. Да не забравите да гласувате за главата и да напишете по един коментар, ще значи много за мен! Сега да пристъпим към по-интересното....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Дори след опитите ми да заспя, пак се обръщах неспокойно из леглото. Бях си пуснала телевизора защото ми помага по-бързо да се унеса в страната на сънищата. Но това не подейства, защото час се взирах в една точка - нищо не помогна. Има още една причина, за която не можех да мигна - спящият гост на дивана. Имах странното усещане, че ме наблюдават. Всичко беше в гробна тишина, липсваше ми нощния шум идващ от хола заради приятелката ми работохолик. Понякога се случваше да се присъединявам, защото и аз не падам по-далеч от дървото - не мога да спя като знам че имам нещо недовършено. Искаше ми се да се върнем обратно към нощите, когато всеки се беше "съсредоточил" върху задачите си. Ако мога така да го нарека, защото в повечето случаи времето минаваше в разказване на поредната клюка, докато се наслаждавахме на топъл чай. Но по-добре беше така, знаех че брат ми щеше да се грижи за нея, нямаше да я остави на произвола на съдбата.

Тъкмо щях да изключа телевизора, за да си направя чай когато развиващата се сцена привлече вниманието ми. На екрана излъчваха известния награждаван с Оскар филм - Кръстникът, с който се славеше италианската мафия и сплотеното семейство. Бях попаднала на сцената по времето на сватбата, когато бащата  - кръстникът слушаше исканията на един от клиентите си. Реших да я догледам тъй като беше култува за целия филм. Но когато така наречения кръстник щеше да вземе решение, един от синовете му прекъсна разговора. Поднесе голям плик като на лицето на всички се изписваше ужас освен на това на баща му. Остави го на бюрото му, и се върна на празненството. Всички притаиха дъх, докато се отваряше пакета. Никога не бях обръщала внимание на действията досега, но дъхът ми секна когато разбраха какво има вътре. В него имаше мъртва риба с нищо друго - нито бележка, нито име за да разберат кой го е изпратил, нищо....И тогава се сетих...ето защо ми беше познато. Но това не ме успокояваше, защото зад всичко това имаше невещаещо добро послание. Не се замислих и се изправих по най-бързия начин, за да съобщя на Калоян. Първоначално ми се зави свят, но не му обърнах внимание, трябваше да му кажа. След като отворих, установих че не съм била единствената будна - той стоеше излегнат на дивана,  превключвайки каналите на телевизора. Не чаках нито миг.