Част 48

801 47 0
                                    

Новата глава е вече качена, като се надявам да ви хареса. Няма да откажа един коментар, или гласуване затова знаете какво да направите. Не искам да ви бавя повече....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Три часа. Сто и осемдесет минути. Десет хиляди и осемстотин секунди. Времето, през което чаках да излезе някой от операционната зала. Мислите ми прехвърчаха като торнадо една след друга. Сякаш за това време бях в сив блян без да мога да различа реалността от надеждата. За жалост реалността побеждаваше със статистики и факти, но въпреки това аз се бях хванала за тези 5% надежда. Хората са казали - вярвай в малкото, за да не се разочароваш от голямото.

Минаваше единадесет вечерта, от което получавах стотици съобщения от Вели. Тя се тревожеше за мен след като й обясних къде съм, непременно искаше да остане за през нощта с мен в болницата. Твърдо отказах поради утрешното й заминаване до Дъблин заради някаква премиера. Не исках да я задължавам да седи до късно, затова я уверих че Калоян е с мен. Въпреки че и при него не минах лесно.

- Става късно, прибирай се. - изрекох, докато се обръщах за да видя отново затворената врата до нас.

- Няма да те оставя, това е по моя вина. - сплете пръстите си, и погледна към измития бял под.

- Не си бил ти, този който я е изпуснал от поглед. - казах тихо въпреки че не знаех защо го правех. Единствените хора бяхме аз, Калоян и санитаря който вече си тръгваше. Отново злокобната тишина, от която явно бързо бях избавена.

- Този ще си понесе последствията. Няма да позволя да провали лечението й. - отвърна с твърд и ясен тон. Нищо че часът беше късен, той не показваше никакви признаци на умора. Даже му завиждах, защото аз смятах да отида за едно кафе. Няма смисъл да вися пред вратата, и да чакам като ме увериха за продължителността на процедурата. На прост език казано операцията ще продължи няколко часа като се надяват да премахнат всяко парченце от това наркотично вещество от нея.

Докато отивахме към автомата, естествено придружена с Калоян, едно нещо не можех да преусмисля? От къде беше се сдобила с този наркотик? На хиляда процента съм сигурна, че докато е била в клиниката на Калоян, е била с перфектни изследвания. Иначе щяха да я хванат. Всяка седмица без пропускане клиниката ме усведомяваше за състоянието й и резултатите й. Нямаше начин да са сбъркали нещо, то щеше да е очевидно с завишени нива на допамин. Само да излезе жива и здрава, другото ще стане ясно по-късно.

Неговата слабостTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang