Неговата слабост

Част 37

Новата глава е вече качена! Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, и гласувате за главата. Знам че го повтарям всеки път, но ще ми бъде интересно какво мислите? 🤔
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

За голяма моя изненада Франк нито беше на шофьорското място, нито следвайки ни с автомобила си. Само аз и Калоян, съвсем сами в колата, и си нямам на представа къде отиваме. Обикновено за да се разсея, преглеждам социалните си мрежи но сега не беше момента. Имах въпроси, но не и отговори.

- Къде отиваме? - не се сдържах повече, не бяхме се отдалечили от апартамента така че мога набързо да променя посокота си.

- В Gustas.

- Какво ще правим там? - той не ме удостой с нужното внимание, и само изрече както обикновено.

- Ще разбереш.

Гледната точка на Калоян 

Не можех повече да ходя напред-назад по време на работа затова днес щях да наваксам пропуснатото. Имах две причини да се обадя на Кайра днес. Първо - защото Симон заслужава напълно заслуженото възнаграждение заради постоянното ми отстъствие. Искаше да направи подарък за приятелката си Зара, но нямаше време след тежък ден в ресторанта. Затова идваше втората причина, за която Тиана ще дойде с мен. Не исках след случилото се в апартамента и страните съобщения в офиса, да се навъртя из "Rosé". Знам че няма как тъй като това е нейната работа, но ще се опитам. Докато разговарях с Кайра, доста обстойно ме увери, че ако имам още поръчки за Тиана, другата седмица е идеално защото няма толкова работа. Можеше да работи извън офиса само ако няма посещения от клиенти - не съм го измислил аз, но ми се искаше да съм. Малко се отплеснах от основната идея, но Тиана щеше да ми помогне с подаръка на Симон.

Смрадливата отвара е свършила работа, но явно хапчето е нямало голям ефект колкото си мислех. Усещах раздразнение, но беше по-мила от обикновено. Нещо премълчаваше, но не исках да скапвам деня затова я оставих...засега. Бях свикнал с винаги борещата се Тиана. Харесваше ми, че не се отказва и никога не отстъпва на чуждото мнение.  

Паркирах на предназначеното ми за автомобила място, и с тихата Тиана влязохме от задния вход. Мислех, че жените имат твърде големи чанти за да сложат възможно повече ненужни вещи, но тя ме изуми. Беше с малка чанта колкото да побере само пари и телефон. Но това в другата й ръка ме накара да осъзная колко сериозно държи на професионализма си. В ръчно изработената кожена чанта, която тежеше сякаш носеше цял тон, имаше сякакви платове и материали, но тя изрично ми отказа помощ.