Неговата слабост

Част 22

Новата глава е качена! Надявам се, да ви хареса. Много ще се радвам ако оставите по някой коментар или да гласувате за главата.
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Калоян

Имах малко свободно време затова реших най-сетне да посетя майка си. Не спираше да ме пита кога ще дойда. Бях свършил по-рано от очакваното за деня, и не ми се прибираше вкъщи. Исках да се разсея, защото Тиана ме побъркваше. Франк ми се обади да ми съобщи, че се прибира след посещението си у Лоренцо. Очаквах да го направи в крайна сметка като знаех какъв инат е. 

Не я разбирах защо да вися при нея като единственото, което правеше бе да рисува природния пейсаж на гората намираща се в съседство. Никой не обелваше дума, аз си преглеждах имейлите, защото напоследък не помагам много на Джак в бара. Съвестно ми е, че той върши всичко сам. Отделях повечето от времето си в ресторанта и за неговото развитие отколкото бара. Отговарях на доставчика на алкохол, когато на майка ми й скимна да ми вземе телефона от ръцете.

- Стига си работил, дошъл си да ме навестиш! Обърни ми малко внимание. - отвърна тя.

- Майко седя от десет минути, но ти не говориш само рисуваш. - казах. Тя остави четката си в чаша пълна с вода, и се обърна към мен.

- Мисля как да ти кажа за..... - стана от мястото си, влезе в кухнята като си наля вода.

- За?

- Спомняш ли като беше малък братовчедката Илиана? - каза като изричаше много внимателно всяка дума.

- Бегло, знам само че е на онзи някаква далечна братовчедка? - тя отпи глъдка като в очите й се четеше притеснение. Но защо ме връщаше в детството точно с на онзи боклук баща ми роднина. Илиана я бях зървал няколко пъти като всеки път гостуването й завършваше с караница. - Откъде се сети за нея? - тя се взираше в прозореца зад мен. Стоеше като вкаменена, докато не размахах ръце срещу нея. 

- Знаеш, че не обичам да увъртам затова ще карам направо. Отлагах го за този момент, не исках да го разбереш по телефона. - тя въздъхна и затвори очи. Само веднъж беше правила така, когато се опита да ме увери, че всичко в нашето въображаеомо семейство е наред. - Преди няколко дни разбрах за новата годеница на баща ти. - отвърна още със затворени очи. Отидох до нея, за да я успокоя. Нямаше никакво значение, той вече не е част от животите ни. Той изгуби шанса си да го наричам свой баща откакто остави леля ми на пангара съвсем сама. Нямаше си никого освен мен и майка ми дори не искаше да казвам на сестра й, за да не се притесни. Накрая заради неговата глупост не само пострада майка ми, така и леля ми.