Неговата слабост

Част 35

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Ако е така може да гласувате и да напишете по един коментар - ще значи много за мен. Не мога да повярвам, че има такъв интерес към историята ми за което съм страшно благодарна. Няма да ви бавя повече....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Калоян 

Велислава спеше мирно на дивана, докато от Тиана не се чу гък. Не знам какво количество е погълнала, но съсигурност щеше да има страшно главоболие. Различните бутилки наредени на плота бяха празни освен една - уискито. Но останалите като водка, текила и вино бяха пресушени до дъно. Реших да направя както Джак я наричаше "отровната отвара", която на вкус няма нищо общо с външността. Но крайният ефект е все едно се прераждаш в нов човек. Струва си да го изпиеш. Щях да направя по-голямо количество от обикновено тъй като Велислава също ще е в отбора - повече няма да докосна алкохол, докато съм жива. 

От единия шкаф намерих хапче против главоболие затова заедно с пълната чаша от направената чудодейна напитка, се насочих към стаята й. Естествено за да не се чуди написах на едно листче какво е това до чашата за приятелката й. 

Заварих я просната на леглото, затворила очите си. Беше прегърнала възглавницата и ако не беше пияна щях да предположа че е мъртва. На нея не й се отдава.....това с пиенето, от пресните си спомени от две чаши вино беше полу-заспала. Но тогава играеше друг фактор. Помислих, че гаденето я е изтощило но щом усети присъствието ми, веднага се надигна. Прекалено бързо, защото мигновено се хвана за главата.

- Мамка му! - изрече с дрезгав глас. - Вече ми се привиждат хора. - премигваше повече от нормалното. Оставих нещата на нощното шкафче, и седнах от единия край на леглото. Помогнах й да се облегне на малките възглавнички поставени на дървената ракла. Но набиращия се по бедрото й плат въобще не улесняваше ситуацията. Тази проклета рокля. Дори в това състояние си нямаше на представа как ми влияше. Нямаше грим по лицето, дори косата й беше пусната сякаш само беше сресана от преминаването на ръката й. Но своенравността и невинността й бяха нейния скрит коз, да не споменавам ината и постоянното въртене на очи което всеки път подлудяваше нервите ми. Но каква е причината да се натряска като за последно? Да не споменавам отново тази дяволски секси рокля, която беше пред погледа на абсолютно всички. Не си мислете, че не забелязах съзерцаването на онзи льольо дето не разбираше от дума. Не ми стигаше Лоренцо да се прави на възлюбен Ромео ами сега и онзи!