Неговата слабост

Част 33

Новата глава е вече качена! Днес си имам повод и заради доброто ми настроение, реших да пусна глава за да зарадвам и вас! Ще ви бъда благодарна ако напишете по един коментар и гласувате. Ще значи много за мен. Няма да ви бавя повече, защото стана твърде дълго.....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 
*В 22 часа*

Толкова ми беше хубаво, да не говоря колко забавно заедно с двете мои приятелки  - Вели и червеното вино. Тъй като нали не бяхме в "безопасност" не можехме да отидем на клуб обаче можехме да си направим такъв.

Вихрихме се на някакъв плейлист, когато Вели дойде с дяволита усмивка на лицето. Остави чашата си на плота, и намали музиката. Веднага се намръщих.

- Защо ми спираш удоволствието? - попитах докато си наливах поредната чаша номер.....вече го забравих. Тя не казваше нищо, чакаше ме да свърша с действието си.

- Защото друго удоволствие те търси за стотен път. - подаде неспиращия да звъни телефон в ръцете ми. Нали всичко беше ясно? Нали съм била неблагодарна принцеса? Защо тогава ми звъни като невидял?! Не исках да говоря с него, но малкото напиращо наяве гласче ме подтикваше да го направя.

*Преди 3 часа*

Пътувахме мълчаливо в колата. Никой нищо не казваше. Той тръгна в посока апартамента ми, и нямаше смисъл да говорим за разговора, за който не спирам да мисля. Единственият възможен човек, за който се сещам е Виктория - супермодела. Нямаше кой друг да е гадже на Лоренцо, но какво щяха да правят? Тиана не е твоя работа нашепваше ми едно гласче в главата. Все пак не исках да звуча като някоя клюкарка или пък като ревнива, защото това са единствените определения с които не мога да се характеризирам. Може в момента да звуча така, но щях да се фокусирам в нещо друго, за да не мисля за "срещата" им. Поне сега щях да си почина като се прибера, даже можеше да излезем някъде с Вели. Но по следващия ни джип зад нас, който предполагах караше Франк нямаше да мога да пийна дори едно питие на спокойствие. Поне се радвам, че не трябва да стои вкъщи да ни наблюдава иначе щях да полудея от толкова защита. Смятах да си направим женска вечер - без мъже, без работа, без задръжки. Само ние и алкохол в изобилие. Като се сетя какви вечери сме имали в университета. Не си спомням някои моменти, но си е заслужавало. Имахме една приятелка Жанет. Тя не обичаше да се забавлява така както ние, затова го караше по-кротко и в повечето случай ни пазеше от неприятности. От нейните приказки сме вдигнали много шум, и сме купонясвали сякаш ни е било за последно. Липсваха ми тези мигове. Сега дори нямаме време един разговор да проведем до късно, защото сме изморено от изминалия работен ден. Сега щях да имам идеалната възможност да поразпитам Вели за вечерта при Самуил.