Неговата слабост

Част 56

Новата глава е вече качена! Надявам се да ви хареса. Няма да откажа по един коментар или гласуване. Няма какво друго да кажа затова....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Накараха ме да го направя. Това бяха първите думи, които произнесе от седмици насам. След толкова чакане от страна на полицията, и от моя, разбрахме истинската причина за бягството на Азалия. Дори сама не можа да се сдържи, и започна да изгражда отново стените на изтощителната тишина около себе си. Но въпреки това тя успя да разкаже най-важното, най-търсенето в цялата ситуация, за което органите на реда щяха да поставят последното липсващо парченце на тяхното разследване. 

Чувствах се разочарована. Не от хората, които подпомогнаха дори след дългото чакане да се намери извършителя, а от себе си. Тя беше постъпила така както чувствата я бяха повели, така както мен преди години. Аз не можах да й помогна, когато се е нуждаела от някого за прегръдка, съвет или дори за обикновен разговор. За щастие не е твърде късно за нея да разбере, че в истинският свят трябва да се научиш да вярваш на разума си, отколкото на емоциите. 

- Как е тя? - попита задъхано Велислава, която само с едно обаждане пристигна дори след като вече си беше легнала. Игнорирах бушуващите си мисли относно чутото преди минути, и насочих вниманието си на приятелката си. 

- Отговори на всеки един задаван от полицаите въпрос. - тя ахна на изреченото, като посочи изненадано захвърленото черно яке до мен. 

-  Калоян с теб ли дойде? - седна на съседният метален стол, за да не пречи на минаващите сестри по коридора. 

- Отиде да ми вземе нещо за пиене. 

Много се колебаех дали да го направя. Исках да помисля над решението си, затова го изпратих до кафенето. Откакто разбрах за изминалите случки през онзи ден, все повече и повече надделяваше подвига, да споделя безчувствената и тъмна истина. Можех, щях да го направя заради нея. Само трябваше да помня следните думи - Когато не си сигурна дали да продължиш, просто поеми дъх. По този начин не показваш слабостта си пред света.

Месеци наред ги повтарях на себе си, докато един ден не ги разбрах. Светът не приема слаби и уязвими хора в ръцете си, единствено оцелелите от силното й влияние намират място. Затова някои успяват, други с гръм и трясък се провалят. Явно при мен съдбата ми дава втори шанс щом вече веднъж се провалих. Но надали малката ми сестричка ще получи такъв след нейните постъпки? Но поне ще се опитам да излъжа света, за да й покаже истинското щастие да бъдеш успял.