Неговата слабост

Част 47

Новата глава е вече качена! Надявам се да ви хареса, защото ми беше много трудно и интересно да я напиша. Ще се зарадвам да оставите по един коментар или едно гласуване. Няма да ви бавя повече, защото ще започвам следващата глава.
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Калоян

- Всичко ще бъде наред, ще видиш. Аз никога не нарушавам обещанията си. - казах като извърнах лице към нея. Тя стоеше в едно положение откакто се качихме в колата. Започвам да се тревожа за нея, нищо че още ми се сърдеше, щях да променя посоката към дома й за част от секундата, ако продължаваше така. Всеки момент щеше да припадне. Лицето й стана бяло като платно след като получихме обаждане на полицията за намирането на Азалия. Новината беше добра, но това което изрекоха след това повлия доста на настроението й. 

Не се замисли, когато разбра за мястото на случилото се. Веднага изхвърча от сградата, и тръгна да търси Франк да я закара. Едвам я накарах да се качи при мен, но все някак успях. 

Въпреки краткото ни запознаство ме беше грижа за това момиче, тя може-би е една от най-младите ни пациенти. За нейната крехка възраст да преживее нещо подобно, и да остане толкова позитивна, поклон й правя. Исках да направя всичко по силите си да я намерим, за да продължи лечението си. Полицията нищо не каза освен, че са я намерили сама до един парк. Точно натам сме се запътили.

*******

Когато пристигнахме на посоченото място, около нас беше обкръжено от полицейски коли и....линейка. Това моментално беше забелязано от Тиана, и още преди да съм загасил колата, изскочи към линейката. Блъскаше всеки минувач застанал да гледа настаналата ситуация. За малко щеше да бъде арестувана заради буйното си държание. Но добре че бързо се добрах до нея, иначе трябваше нея да изкарвам от градския арест. 

Униформият служител се премести настрани, и се зае да разтървава хората наоколо. Те нямат ли си друга работа, мамка му! Седят и гледат чуждото нещастие, когато не осъзнават че това на всеки може да се случи. Даже имаше един мъж, който не спираше да вика на един от полицайте, че му пречили на разходката. Не знам за него или за Тиана, но аз щях така да му оправя разходката че това щеше да е последния му проблем. 

Бях се загледал в недоволният, когато се блъснах в нечие тяло. Нейното тяло, което трепереше като лист хартия. Не отделяше поглед, дори не забеляза присъствието ми до нейното. От очите й се стичаха нежни сълзи, които само се увеличаваха. Чак когато погледът ми се насочи към линейката, разбрах поривът на тъгата й.