Неговата слабост

Част 12

Новата глава е качена. Няма да ви отекчавам, защото си знаете: да оставите по един коментар и да гласувате за главата. Следващата глава ще я кача в понеделник.
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Калоян

Влязох в кухнята да видя дали всичко е наред тъй като гостите започваха да сядат по масите. За последно проверявах предиястията, когато чух шум от склада. Попитах Симон - су-шефа на кухнята, тя е единствената от готвачите ми, която може да въдворява ред сред останалите. Тя е човека, на който мога да разчитам когато не съм тук. Трябваше да я видите, когато за първи път стъпи в кухнята. Всички очи бяха насочени към нея, но нямаше да им се върже на ъкъла, защото беше щастливо обвързана с приятелката си Зара от 5 години. Наех я заради екстравагантното й мислене и чистата работа, която ме впечатлиха още в началото. Затова една женска ръка в кухнята винаги беше нужна.

Приближих се до нея, докато довършваше тартара с яйчен сос и домашната брускета с коняк.

- Симон, кой е в склада?

- Не знам шефе. Всички са тук. - вдигна глава с провери наново броя на готвачите.

Не губих повече време, тъй като шума се увеличи. Отворих вратата, но това което заварих ме накара да го изпратя на три метра под земята. Някакво хилесто момченце се натискаше с Тиана, докато държеше ръцете й над нея, а тя се опитваше да се измъкне. Не можех да мисля, всичко ми беше черно пред очите затова му забих едно ляво круше в лицето. Той се извъртя като загуби равновесие, което позволи на Тиана да се освободи от мръсните му ръчички. Застанах до него като малкото нищожество се опита да ми отвърне удара. Вместо това налетя на стилажа зад мен, това лошо решение ме накара да се изсмея. Горкият....мислеше си, че щеше да може да ме удари. С колко като него съм се занимавал? Хванах жалкото подобие за блузата и му свих ръката настрани. Той викаше от болка....така му се падаше, повече нямаше да си помисли да прибари до нея. Нея...Тиана, чувах гласът й като ехо което минава през ушите ми, но когато погледнах изплашения й поглед, започнах да разпознавам думите, които викаше.

- Недей....моля те. Не си заслужава. - хвана ръката ми и се опита да ме издърпа от него. Права е, не си заслужаваше все пак повече нямаше да чува името му. Погледнах към лицето й и тялото й за някакви наранявания, но такива нямаше, само изплашеното й лице.