Неговата слабост

Част 59

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Нямам думи, с които да опиша вашата подкрепа. С всеки глас и коментар вие ме мотивирате да продължавам напред. Не искам да ви задържам повече затова...
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Ръкопляскания. Поздравления. Гордост. 

Това бяха трите етапа, през които колегите ми преминаха в офисната сграда. Щастие заради новият директор на дизайнерска къща "Rosé". Първородната племенничка на Шарлот Броу, наследила работата на леля си. Великата дизайнерка, любимка на цял Холивуд, иска да се оттегли на заслужена почивка от модния бранш. 

Как беше възможно? Нали беше погубена на някаква ваканция? Не мисля, че халюцинирам щом хората около мен виждаха същото като мен? Нали? Няма как да има разхождащ се мъртвец, нали така? 

- Благодаря ви за цялата работа и подкрепа през всичките ни години заедно, но вярвам в уменията и новите знания на скъпата ми Виктория. Тя няма да ви разочарова, нито предаде. Няма да говоря повече затова давам думата на самата нея.  - оттегли се при шефката ми, която изглеждаше меко казано очудена от настоящата ситуация. Явно не само аз бях наясно с личността Виктория Бродерио, също с отношенията й със сегашния ми приятел. Този който нямаше представа, че бившата му годеница беше сред живите и стоеше на два метра от мен. 

Тя застана с лице към останалите като усмивката й беше приветлива и гостоприемна, но очите й подсказваха за скрито задоволство. От какво? Само две възможности бяха предвидими. Едната е новата й длъжност като директор на една от най-успешните модни къщи в Англия, а другата чудесния начин да се докопа по-близко до Калоян чрез мен. Нямаше начин да не ме беше познала. Откакто влязох нейния поглед следеше всяка моя стъпка. 

- За съжаление с повечето от вас не се познаваме, затова ще се зарадвам да го направим на днешното събрание. Няма да налагам нищо ново, защото според мен щом едно нещо върви успешно към върха значи не бива да се променя. Този девиз важи за всички сфери на живота. - нахвърли вниманието си на последната мисъл преди отново да благодари за чудесната възможност. 

********

Нямах представа как трябваше да постъпя? След като всичко утихна, се затворих в кабинета си и се залових за работа. Някои хора слушат музика, ядат любими храни или се разтоварват с тичане в парка, за да преодолеят напрежението. Аз от своя страна съм чист работохолик колкото и скучно да звучи. В такива моменти съм благодарна на купищата поръчки, които имам да върша за седмицата.