Неговата слабост

Част 26

Новата глава е вече качена както обещах до петък. Надявам се да ви хареса. Няма какво да кажа освен да гласувате за главата и да напишете по един коментар - ще значи много за мен. Следващата глава ще я кача във вторник. Няма да ви бавя....
Приятно четене!!! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Понеделник - първия ден от седмицата, който всеки ненавижда. Въпреки че трябва да работя, денят е толкова чакан, че чак нямам търпение да започне.

Станах както обикновено, явно чаят си е свършил чудесно работата. Още не можех да отхвърля мисълта, че някой иска смъртта ми но честно казано може всичко да е в главата ми. Исках да се съсредоточа върху задачите си, вместо да си затормозявам мозъка. Не изключвах нито факта че може да е сполучливо влизането взлом, нито че може наистина да си ми мислили злото. Но защо не бяха пипнали стаята на Вели, защо само моята? Дали защото го хванах още когато беше в моята, и не му беше останало време за нейната? Всичко можеше да е решение, но щях да го намеря. Нямаше да оставя нещата да се развиват по този начин, та той може да се върне за да си довърши недовършената работа. Но щях да запазя тези мисли за себе си, от както се събудих сцената от снощи ми се въртеше в ума. Колкото и да ме убеждаваше не можех просто така да му се доверя, макар че би трябвало да го направя в този момент. Поне докато всичко свързано със сигурността ни бъде готово иначе не виждах защо ми беше нужен? Не искам да бъда груба, но колкото по-бързо прекратим насъздалите се отношения, толкова по-добре за двама ни. Достатъчно са влизали в живота ми, но само достойните остават. Не ми трябваха повече натрапници, нека си останат дълбоко заровени в миналото.

Готова за предстоящия ден с бодра стъпка престъпих към хола. За моя изненада г-н студен и невярващ беше приготвил закуска. Направо да не повярваш. Даже беше намерил престилката на Вели, да не споменавам че му беше къса и определено розовото не беше неговия цвят. Но не беше за изпускане ръчно избродирания посредата надпис - "Парченцата бисквити не съдържат калории, защото процесът на чупене води до изгаряне на калориите." Бяхме на градския пазар в Испания, когато видяхме мила възрастна дама да продава ръчно изработени от нея изделия. Докато приятелката ми разглеждаше някакви парфюми, в дъното на помещението погледът ми мерна нещо от което тя щеше да откачи. Тъй като Вели повече си я бива в кухнята, реших да я изненадам. Особено като знам тя каква е маняк на тема глупости, нямаше как да не й го купя. Буквално като види нещо различно го взима, нямах нищо против. Харесваше ми да притежаваме неща, които ни показват че не всичко трябва да е перфектно в този живот. Не трябва да съдим книгата по корицата.