Неговата слабост

Част 15

Гледната точка на Тиана 
***Неделя***

Бях се облякла в тъмно зелена рокля и си обувах обувките, когато на вратата се звънна. Преди да мога да отворя Вели ме изправи и чувах командващите й нареждания. Отдръпнах я от вратата и запуших устата й.

- Какво правиш? - попитах смеейки се.

- Правя това, което трябва да прави брат ти.

- И какво е то? - казах, докато навличах якето си.

- Трябва да се прибереш най-късно до 23 часа. Той.... - посочи го сякаш се намирахме във филм от 80-те години  - само да си помисли да те нарани, ще го смачкам! - оправих яката си и й прошепнах.

- Твърде много ти дойдоха филмите "Умирай трудно" и "Истински лъжи". - казах като потупах гърба й, имах си едно на ум да премахна екшън филмите от нейната видеотека. Прекалено се вживявяше, когато стане нещо екстремно или когато отвличаха някой персонаж. Викаше по телевизора, замерваше ги с пуканки или бонбони. Това ставаше, когато иска да убие някой от лошите, което се е случвало не веднъж. Даже преди година, гледахме Бързи и яростни. Толкова се разстрой, че главната геройня не помни любимия си и обича неговият опонент, че хвърли възглавница по телевизора и леко го измести назад. За щастие нямаше поражения освен, че за малко щяхме да останем без телевизор. Отсега нататък, когато гледаме подобен тип филми, премествам всичко в моята стая, или правя пуканки след като е минала екшън сцена.

- А на теб "Гордост и предразсъдъци", но нищо не казвам нали? - усмихна се като много добре разбирах на къде бие с тези намеци. Искаше да му дам шанс, не да бъда като Елизабет или като Дарси - да намирам перфектния, който така и нямаше да го намеря но го кажете на нея, не на мен. Поне аз мисля рационално. Та ние нямахме нищо общо помежду си. Само професионални отношения, нищо повече. Тогава сигурно се питате защо се съгласих да отида на вечерята щом не го смятам като нещо повече? Едната причина е заради обещанието, което му дадох - да изпълня уговорката си. Втората  - колкото и да ме ядосва, ме кара да се чувствам по-различен начин който никой мъж не е успявал. Странно, но факт..... Но не си помисляйте, че след това ще се срещаме или ще си бъбрим като стари дружки. Напротив ще си запазим професионалните отношения като клиент и работодател.

**********

Пътувахме в колата, когато от радиото се чу една от любимите ми песни. За съжаление никога нямаше да я чуя на живо. Да се насладя на музикалния адреналин и да почувствам по-близо посланието и емоцията предадена от изпълнителя.