Неговата слабост

Част 68

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Няма да откажа по един коментар или гласуване. Краят наближава също както и една моя изненада, за която нямам търпение да ви споделя. Няма да ви бавя повече затова....
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Знаете ли коя е най-хубавата част от седмицата? Почивните дни, в които мога да се излежавам и да си похапвам от вкусотиите приготвени преди да стана. Особено направени от приятеля ти, който беше само по бельо. Гледката от стаята ми беше невероятна възможност да наблюдавам неговата работа и някои части от тялото му. Не ме съдете и вие да бяхте на мое място нямаше да издържите на неговото изваяно тяло. Кога намираше време да тренира като почти през цялото време сме заедно, а през останалото е в ресторанта? 

Стъпвах внимателно, за да не ме усети напът към кухнята. Имахме малък остров, поне така го наричах аз, който беше идеалното място да го издебна. Бях стигнала успешно, но той доста се движеше и не можех да стигна незабелязано при него. След няколко минути почна да търси нещо настоятелно в хладилника, което ми позволи да се проникна зад него. Щях да си го върна. Малко преди да заминем в Хърватия той така ме стресна, че цялата ми блуза беше изцапана с кафе, че нямах друг вариант освен да заема една от неговите ризи, и да си я присвоя за деня. Тоалетът ми не беше толкова зле, защото ризата му ми изглеждаше oversized, и съчетано с панталона ми придаваше официален вид, но заради него почти не закъснях за работа.

Бях само на една крачка разстояние от него, когато тялото ми започна да се гърчи на пода. Не можех да си поема глъдка въздух, но той единствено се забавляваше от това. Накрая когато вдигнах безсилно ръката си, той реши да се смири над мен и спря. Вдигна ме от пода и се взря в очите ми, докато не реши да ме целуне. 

- Винаги усещам присъствието ти, особено когато си така. - с пръсти леко повдигна ръба на тениската ми.

Забравих да спомена, че в бързината да го хвана, облякох една раздърпана от годините тениска. Даже не мислих, че я пазя защото спомена за нея е доста комичен и детски.

- Не е честно! Ще ти го върна, само гледай. - посочих го предупредително, и се насочих към кухненския плот. Кога беше сварил да направи пържени филийки и палачинки? И на всичкото отгоре да запази мястото си толкова чисто? Аз досега да бях направила всичко в бардак отколкото да направя нещо.