Неговата слабост

Част 62

Новата глава е вече качена! Исках да ви зарадвам за Коледа затова пускам тази глава въпреки че я разделих на две части. Не ми се сърдете. Пожелавам ви, приятни празници и няма как да забравя - можете да оставите един коментар или да гласувате, ще значи много за мен. Няма да ви бавя повече, защото стана прекалено дълго затова...
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Задар. Град със страхотна архитектура и култура. Място за приятен отдих и родният дом на Калоян. Мястото, от което е тръгнал и създал личността си. Малкото кътче рай, от която сърцето ми се влюби безусловно.

Не можех да повярвам, че ще срещна частица от миналото му, което така умело прикриваше. Беше приятно да забравя за малко настоящето си. Единственото за което се интересувах в момента, е новото тайно място на което наетата от Калоян кола, се насочваше. Част от мен се вълнуваше, но друга част беше изплашена. Не исках да открия нещо, от което да изградя защитните си стени отново. Защо имах лошо предчувствие? Сигурно защото рождения ми ден носеше винаги беди на хората, включително и на мен самата. 

Харесвах новият му образ. Също както моят телефон, и неговият беше изключен. По този начин показваше идеята за целият подарък - бягство от настоящето. Нашата цел и мисия, ако искате така го наречете, е да се измъкнем от натовареният ни живот. Рядко си говорихме за работа, но напоследък той изглеждаше по-напрегнат. Имаше причина, но той инатливо я държеше за себе си. Ядосвах му се, но честно да си призная, аз съм същата. Опитвах се, да се отуча от този ми недостатък, но може всичко да е в главата ми. Сигурно е заради тежката работа в ресторанта, или заради клуба? Пак казвам, нито думичка можех да обеля за неговото настроение.

- Поне мога ли да получа малък жокер къде отиваме? - след известно време в мълчание, реших да го разчупя.

- След малко ще разбереш. 

- Моля те, нямаш ли милост към мен? Имам рожден ден. - повдигнах ръце драматично, но дори и това не помогна. Желязната му уста беше заключена така както беше затворена Рапунцел в далечната кула извън пределите на кралството. Но не забравяйте, че тя все пак избяга от налудничавата си и защитаваща я майка. 

- Доколкото си спомням ми имаш доверие, нали така? - кимнах в знак на съгласие. - Това, което прави живота интересен, е възможността да го осъществиш.