Неговата слабост

Част 65

Новата глава е вече качена! Надявам се да ви хареса. Няма да откажа по един коментар или гласуване. Извинявам се, ако има грешки, но исках да ви пусна възможно най-бързо главата. Няма да ви бавя повече, защото цялата глава е от гледната точка на Калоян и мисля, че се получи добре.
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Калоян

- Няма никакво шибано право! - извиках бурно към седящия пред мен адвокат.

Бях бесен. Малко казано, бях дяволски разярен. Малкото момченце беше вдигнало цялата прокуратура на главата си заради прищявките си. Състоянието на Сам Крейтън не е било под влиянието на наркотични вещества в деня на случаят с Азалия Грейс затова трябвало да се отхвърли иска ни за ограничителна заповед поради несправетливост и укриване на свидетели. Как така толкова време не се откри свидетел, който да го подкрепи, а точно сега?

Опитах се да уредя нещата по телефона от Хърватия, но трябваше по най-бързия начин да се върна обратно в Лондон. Нямаше как. Също така си мислех, че ще свърша до края на деня обаче и това не бях преценил. Затова сега седяхме в кабинета ми вкъщи, приосмисляйки за нова вратичка към постигането на желанието ни. Справедливост и разкриване на намеренията му. Вътрешно си мисля, че хлапе като него няма смисъл да претендира срещу съда. Имаше някой зад всичко това. Нямаше как да не го мисля след като неочаквани хора се появиха точно сега.

- Ще прегледам случая повторно. - той отвърна като прибираше разпилените папки от бюрото ми. Но на последната с името на ответника се поколеба, отвори я и повтори едно име. - Нещо не е наред. Настойникът му според описанието е Дейвид Крейтън, преди година имах случай с него. Той е в затвора, безапелационна присъда от 20 години. Майка му е починала при раждането.

- Искаш да ми кажеш, че външен човек стои зад всичко това?

- За съжаление, да.

Случаят ставаше по-заплетен отколкото си мислех. Кой можеше да помага на малолетния Сам и да плаща на адвокат от брашляновата лига? Кой би го направил? И по важното беше с каква цел?

Телефонът ми не спираше да звъни с името на Виктория на екрана, но в момента въобще не ми беше до нея. Бях поел огромен риск да потърся вътрешна информация за влизането взлом, което седеше в застой. Но на пристигане видях една папка оставена ми на бюрото, но часове се занимавах с другия случай. Затова след като определих следващата ни среща с адвоката, се залових с предоставената ми информация. Вярвах на хората си, че бяха направили всичко по силите си да я намерят. Седмици наред чаках нещо дори някоя следа, по която да тръгна. Но чак сега бях получил отпечатъци, предполагаеми заподозрени и една бяла флашка. Не губих повече време, а започнах първо с флашката. Нямах идея на какво щях да попадна, нито дори дали да тъя надежда?