Неговата слабост

Част 20

Няма какво друго да кажа освен благодаря за 1К прочитания! Не мога да повярвам, че толкова бързо станахме толкова. Искрено ви благодаря!
Няма да ви бавя освен да не забравите да гласувате и да оставите по един коментар. Това ще значи много за мен.
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Бях се преоблякла в по-удобни дрехи. Обичам да прекарвам времето си тук, помага ми да освободя напрежението. Напоследък нямам време, нито енергията да идвам, но от днес реших да променя това. 

Малко хора знаят за моето тайно хоби - бокса. Като малка нещо ме влечеше в тази посока освен тичането. Случваше ми се, да трупам гняв през изминалия ден. Тичането помагаше до някаква степен, но само доколкото да си освободя ума. Двата спорта освен, че ми бяха като вид развлечение, ме научиха на дисциплина и постоянство. Брат ми Борислав се състезаваше за колежанския отбор по бокс, странно но съществуваше такъв клуб. Това ни беше като традиция между брат и сестра. Но това наше развлечение спря след болезнена контузия на крака по време на националната олимпиада в Манчестър. Лекарят му забрани да го практикува, но въпреки това не спря да тренира заедно с мен. Прекрати тренирането в клуба, това промени коренно ежедневието. Ставаше рано, тренираше часове наред, хранеше се здравословно и се състезаваше години наред. След като седеното вкъщи не го удолетворяваше, той започна с друго негово увлечение - плуване. Именно в общинския басейн се запозна с настоящата си любов - Лора. Като заговорих за тях, те трябва да дойдат заради годишнината на родителите ни.

Затворих шкафчето като не забравих да си взема ръкавиците. Преди да стигна в залата, минах за портокалов фреш. Не очаквах, че ще заваря Лоренцо чакащ пред мен за поръчката си. Съвпадение или не, той също се беше запътил към "Крейгмън Сентрал". Не бях го виждала преди, но по негови приказки негов приятел му препоръчал това място. Беше ми малко странно, когато сменяше езика на разговора ни. Лекият италиански акцент, примесен с английското му произношение, беше наслада за ушите. За него беше по-лесно да говорим на майчиния му език затова нямах нищо против, когато не можеше да се сети някоя дума.

След като двамата си изпихме напитките, решихме че е време за малко изгаряне на калории, или аз както му викам - освобождаване от работа. Но колкото и да опитвам, не мога да не мисля за поръчките, които имам. В ума ми изкачат платове, цветове, складове за посещаване, мерки и други подобни неща. Обичах работата си, малко хора могат да се похвалят с това. Не можех да изключа съзнанието си относно дизайна на дрехи. Дори когато съм болна работя, знам откачена съм, но съм такава. Правя всичко, за да може хората да се чувстват щастливи от избора си.