Неговата слабост

Част 24

Новата глава е качена. Обещавам, че другата седмица в понеделник ще пусна нова глава. Надявам се, да ви хареса, и можете още от сега за да не забравите - да гласувате за главата и да напишете по един коментар. Ще се радвам да разбера мнението ви, също така можете да предположите какво ще се случи в следващите глави? Но няма да ви бавя с друго така че...
Приятно четене! ❤️

Гледната точка на Тиана 

Бих се съпротивлявала за оставането му в дома ми, но честно да си кажа не исках да оставя сама вкъщи. Не беше защото се страхувах от човека, а от посланието. Не ме интересуваше за счупената ми лампа, потрушената врата или пък надрасканите стени. Всичко можеше да се поправи, но не можех да разбера с каква цел е всичко това? Преди също съм се сблъсквала с кражби, но тогава бяха мимолетни - да откраднеш нечия кола не ми се вижда чак толкова зле както сега. 

Докато седях в стаята си, Калоян беше звънял на брат ми за да го уведоми. Бях сигурна, че им провалих плановете, не само техните разбира се. Колкото и да му бях ядосана, той ми помагаше. Не е спрял да звъни на охранителни системи, на полицаята дори ходеше да разпитва съседите, но както му обясних никой нищо не знае. На влизането ни за първи път в апартамента се отказахме да използваме услугите на всякакви охранителни системи, но сега съм пълно "за" да се поставят такава. Явно никой не беше съобщил на родителите ми, защото телефона ми не звънеше до полуда. Не исках да ги притеснявам именно заради състоянието на татко. Не беше момента да го притеснявам като всичко щеше да е наред. Всичко щеше да е наред....това си повтарях през последния час. Но кого залъгвах, нищо не беше наред. Сложих ръце на врата си като се опитвах да намаля натрупалото се напрежение.

- От охранителната компания ще дойдат утре, за да поставят система, видео-наблюдения и нова врата. - отвърна влизайки при мен. Остави телефона си на бюрото ми, и клекна пред мен. - След цялата суматоха не можах да те попитам добре ли си? - беше странно тази неговата защитническа и мила страна. Свикнала съм да наблюдавам студен решителен неслушащ хорското мнение човек. Най-малкото можех да бъда благодарна за тази негова изява.

- Добре съм. - казах като погледах в красивите му смарагдови очи, но не беше нито времето нито мястото. Затова набързо отместих поглед, и станах за чаша вода. Изведнъж гърлото ми пресъхна. Влязох в кухнята като без да искам изпуснах извадената чаша.  Веднага се заех да почистя счупените парченца стъкло, когато Калоян влезе задъхан в кухнята. След като се увери, че нищо не е станало, си нормализира дишането.