𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

6.

  След като Луна разбра, нещата всъщност се подредиха добре. Тя прикриваше Емили когато ходеше в Драко и обратното. Чо се беше преместила в друга стая и в стаята на Луна и Емили си бяха само те. Дъмбълдор им каза, че чак другата година ще сложи някой съквартирант и те имаха цяла стая за тях. Беше почти края на срока и наближаваше коледната ваканция. Емили нямаше да се прибира достатъчно и беше да ги търпи лятото и щеше да си стои в училище. Обаче Луна се беше приготвила за тръгване още една седмица преди ваканцията.
-Луна, аз ще отида до терасата на кулата на Дъмбълдор, ще се върна бързо!-каза Ема и се усмихна. Тя ходеше там много често на последък, но не прекарваше времето си там сама. С Драко си бяха станали много близки, тя много често спеше при него заради кошмарите, но напоследък те бяха постихнали и тя се радваше за това.
-Драко?-Ема се качваше по стълбите и се надяваше той да е там, както винаги   Драко си стоеше там, но този път Емили го завари на земята с зачервени очи . Тя седна до него.
-Какво има Драко, добре ли си?- каза Емили махайки качулката му.
-Добре съм!- каза той опитвайки се да прикрие сълзите си.
-За какво дойде?-попита той леко объркан.
-Няма ли да си оправяш багажа?
-Не, аз ще остана тук не ми се прибира, дойдох да разбера ти къде ще бъдеш?- Емили му се усмихна. Изведнъж очите на Драко светнаха.
-Ще дойдеш ли с мен?-каза той толкова рязко, че Ема подскочи.
-Къде да дойда?-попита тя леко объркана.
-Нали... ако искаш да дойдеш да прекараме Коледа заедно, у нас?-каза той и я погледна в очите с надежда.
-Ъм.. да, бих могла, но...-Драко я прегърна толкова силно, че Ема се почувства зле да довърши. Тя се притесняваше, че не е чистокръвна, а и баща му си беше страшен. Драко я хвана за ръката, в очите му проблясваше щастие. Той се усмихна.
-Отиди да си оправиш багажа, имаш още два дни!-Драко тръгна, а Емили остана да се чуди какво ще прави ако я изгонят от там.
До обяда Ема вече беше готова с багажа. С Луна слязоха да обядват. Докато  слизаха обаче, изведнъж Емили изпита силна болка в крака и залитна по стълбите. Беше Панси до нея седеше още едно момиче от слидерин, те се превиваха от смях в ъгъла. Луна се опита да я хване но я изпусна, обаче тя успя да си удари леко крака, защото Емили беше паднала върху някой. Драко лежеше под нея, но не беше това проблема, коридорите бяха пълни, а при падането тя го беше целунала. Но те бързо влязоха в роля. Драко я блъсна като гледаше да не е силно и извика.
-Какво имаш за крака и тях ли не можеш да използваш, като отварите!-. Емили седеше на земята и знаеше че се прави, но изглеждаше  толкова сериозен, че тя се изплаши леко. Въпреки че се опитваха да се преструват че нищо не е станало, си личеше че и двамата се чувстват неудобно. Емили се опита да стане, но краката ѝ не помърдаха, явно Панси не си е поплювала. Луна слезе и я вдигна Драко много искаше да ѝ помогне, но се сдържа.
Емили и Луна не отидоха на обяд, вместо това стояха в лечебницата.
-Луна отиди да обядваш, аз баз това не съм гладна, а и съм добре вече си чувствам единия крак, мадам Помфри, каза че ще се оправя до вечеря напълно!- тя искаше толкова да си го върне не Панси, че звучеше леко нервна.
-Добре, ще отида ще ти донеса пудинг, виждам че си се напрегнала ще те оставя да си починеш!-и Луна излезе подскачайки от лечебницата. Емили винаги се чудеше как можете да има човек като Луна, тя винаги беше толкова щастлива. Изведнъж се чу звук, като удар от камшик.
-Какво правиш тук Драко, забранено е да се магипортираш в училище, ако те хванат?!-Емили беше в паника и още се чувстваше неудобно.
-Да, да знам мислиш ли че ми е приятно, щях да повърна от това въртене, но тази Панси стои като пазач пред вратата. Донесох ти ябълков пай, видях че само това си взимаш за десерт.- той седна до нея, тя се опита да се изправи. Драко остави пая и я вдигна да седне, и наметна одеялото  на нея.
-М-мерси Драко!- Емили почервеня до такава степен, че като че ли беше стояла на слънце цял ден, тя стоеше облегната на рамото му.
-Драко? Сигурен ли си ъм.. че е добре да не ги питаш преди да дойда? Все пак аз съм..
-Ти си като мен, никой не може да ти каже нищо докато сме заедно! Затова сега си почини и си изяш пая, утре тръгваме!
Драко беше леко притеснен, но не го показваше, вместо това се наслаждаваше на времето прекарано с нея, докато тя не заспа на рамото му. Драко я вдина и я сложи обратно в леглото, зави я и отново седна до нея.