𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

32.

-Дракоо, върни ми я!!!-Ема подскачаше до него и се опитваше да вземе пръчката си от ръката му, която той беше вдигнал високо.
-Няма да стане! Знаеш правилата, НЕ МОЖЕШ да изпозваш...
-Магия извън училище...да, да разбрах, просто ми я върни за да си я прибера!-Ема го погледна умолително.
-Ще я държа в мен за сега!-Драко се усмихна и вдигна вежда. Ема продължаваше да скача, но накрая се отказа.
-Добре де, дръж я искаш ли да излезем на двора, че не искам да стоя тук?-но Драко нямаше време да отговори, тя го хвана за ръката и го издърпа от стаята.
Времето не се беше променило много от сутринта и беше доста приятно навън. Те стояха на беседката в двора. Емили беше легнала в скута на Драко, а той си играеше с косата ѝ.
-Има ли ти нещо Ема, изглеждаш притеснена?
-А, ами не е нищо, просто се ядосах на баща ми, нищо особено!-Ема му се усмихна, но самата тя не знаеше защо не иска да му разкаже още за майка си.
-Добре, щом казваш!- но в този момент се чуха гласове зад тях, приятелката на Ема ходеше по улицата към тях заедно с едно момче което Ема разпозна, беше онзи дето я е харесвал. Тя побутна Драко да се скрие зад дървото.
-Ема, какво правиш!!!
-Просто стой зад дървото!-Ема знаеше, че Драко най-много да ги заплаши и да се издаде, защото той не понасяше мъгълите.
-Хей, Ема знаех си, че ще те намеря тук!- Лайла звучеше доста ентусиазирана.
-А и сутринта разбрах, че ме лъжеш, че имаш приятел, за това го доведох!-това изречение обаче тя прошепна на Ема за да не чуе момчето. Обаче Драко го чу и се ядоса.
-Явно онзи мъгъ...-Ема го сръчка в ребрата и се ядоса, че е излязъл.
-Добре де, явно приятеля ти ще остане разочарован, защото Ема си има приятел!-Драко говореше на Лайла с погнуса, а изражението на лицето му доби обикновеното му студено изражение. Лайла погледна нагоре, защото Драко беше значително по-висок от нея.
-Т-ти к-кой си!?- Лайла го гледаше, а лицето ѝ придоби снежно бял цвят. Драко вдигна вежда и погледна Ема, той не отговори на въпроса.
-Ема, познавам те, не би излизала с такъв!!!-момчето се обади за първи път, но видимо го беше страх, защото беше застанал зад Лайла.
-Първо "този" ми е приятел и второ не знаеш нищи за мен!-Ема му отговори спокойно,
а Драко не спираше да ги гледа заплашително, той посегна към джоба си за пръчката, но усети че е празен и стрелна поглед към Ема, която само му се усмихна хитро, но той знаеше че вътрешно му казва(Не може да използваш магия извън училище).
-Лайла, радвам се, че се видяхме, но се налага да се прибираме!- двамата с Драко се насочиха към къщата.
-Емили, щом се държиш така с приятелите си...вече не можеш да излизаш с нас!!!-Лайла и момчето, като че ли се бяха наговорили да го кажат.
-Попринцип, вие се влачите след мен!!!-Ема спря, но не се обърна.
-Ами аз никога не съм те харесвала!-Лайла сигурно искаше да накара Ема да се почувства зле.
-Да, а аз те харесвах , защото мислех че си по-различна, но сега разбирам, че не си нищо особено!!!-обаче май приятелят на Лайла трябваше да си замълчи, защото докато Ема се усети Драко се беше нахвърлил върху него. След като приключи Драко се върна при нея, а момчето лежеше на земята и от носът му течеше кръв. Ема едва задържа смехът си и с Драко влязоха в къщата.
-Навсекъде се намира някой, който да развали всичко!!!-той избърса ръката си с една кърпа. Чак, когато се качиха в стаята Ема си позволи да се засмее и през смях го пита.
-Защо го направи?
-Защото ми взе пръчката!-и на неговото лице се появи усмивка, той легна на леглото и Ема направи същото.
-Ние сме най-странната двойка на света!-легна на гърдите му и го прегърна.
-Наясно съм с това,..принцесо!!-Драко се засмя. По едно време Ема усети ментовият дъх на Драко и след няколко секунди устните му върху нейните.
-Драк-ко?
-Шшш!-Драко я прегърна през талията и отмести косата ѝ.
-Този път се надявам да не ни прекъснат!