𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

31.

Името Рита Рий, беше много познато на Ема, тя не знаеше от къде и това я тормозеше.
-И къде е тя сега, къде е майка ми!-баща ѝ я погледна студено.
-Мъртва е!-Емили потрепери при тези думи.
-Сега ако нямаш повече въпроси ще ме оставиш ли да ти обясня!!!-Ема не каза нищо и остави баща ѝ да разкаже.
-Един ден ми каза, че е бременна...с теб, но когато един път отидохме да я прегледа, докторът каза, че нещо се е объркало и че е по-добре да отстраним бебето, защото майка ти можеше да умре! Въпреки, че докторите и казаха, че ще може да има и други деца след теб ако те махне и всичко ще е наред, тя не можа да го приеме и те остави,.......ти си причината майкати да умре Емили!!!-от очите на Ема потекоха сълзи, тя едва дишаше.
-Сега, щом знаеш, може ли да ме оставиш!!!-в очите на баща ѝ също проблясваха сълзи, ни нито една не потече.
  Ема прекара няколко часа пред картината на жената до стаята ѝ, която се усмихваше широко. Тя просто искаше да остане сама, но по едно време забеляза нещо издялано в рамката на картината.

﹏Р.Рий﹏

Ема мигна няколко пъти да се увери че е истина. Картината, която гледаше всеки ден от когато се помни, всъщност беше майка ѝ. Тя не се задържа и заплака още по силно, съвсем беше забравила, че Драко ще идва, но в този момент се чуха гласове от входната врата.
-Луциус! Радвам се че дойде!-мазният глас на баща ѝ проехтя чак то тавана.
-Здравей Дилън!-и двамата говореха превзето което накара Ема да мисли, че и двамата са еднакво недоволни, че се виждат.
-Емилии!-при изкрещяването на баща си, тя подскочи, но тръгна надолу бършейки очите си с ръкав за да не я види Драко така. Тя се появи в антрето където баща ѝ и Елини взимаха багажа на гостите. Когато Драко и Ема се погледнаха и двамата едва се задържаха да не се прегърнат. Драко видимо искаше да го направи като видя в какво състояние е Ема.
-Здравейте!-Ема ги поздрави, но само Нарциса се усмихна, а Луциус дори не я погледна.
-Насам!-бащата на Ема подкани към трапезарията.
-Ема ти заведи...?
-Драко!-момчето се обади леко ядосано.
-Ема заведи, Драко в стаята му! По късно ще ви викна!-баща ѝ се завъртя и влезе в трапезарията. Ема тръгна нагоре по стълбите докато не стигна да стаята ѝ. В момента в който вратата се затвори Ема скочи в прегръдките на Драко, който я притисна до себе си.
-Как може един ден без теб да е толкова труден!- Ема го прегърна по силно, като че ли се плашеше, че ще си тръгне. Драко се усмихна и я целуна по челото.
-И ма мен не ми беше лесно принцесо!-Ема го погледна леко насмешка и се усмихна.
-Принцесо ли!?
-Ами...да, но ще те наричам така само, ако ми викаш ъм... а, да царю!-Драко вдигна едната си вежда и я погледна.
-Стига глупости, от къде ти хрумна това!-и двамата се засмяха. След, като се отделиха един от друг, Драко почна да оглежда стаята на Ема, но нещо привлече вниманието му, една рисунка на момче с пясъчно руса коса, на повърхността на която личаха дупки от стрелички за дарц. Драко се доближи до рисунката, но Ема го изпревари, тя не се беше прибирала тук цяла година и беше забравила да разчисти тези неща, все пак преди една година не се понасяха и Ема трябваше да си изкарва гнева някъде.
-Това аз ли трябваше да съм?!-каза Драко с хитра усмивка.
-Не....ъм може би.. Да!-Ема се почувства много гадно и тръгна да згъва рисунката, но Драко я взе.
-Всъщтност, рисунката е хубава, като изключим множеството дупки в челото ми!- Драко прибра рисунка в джоба си, а Ема се изчерви и го погледна виновно.
-Не се притеснявай и аз имах нещо подобно, даже си го виждала! Помниш ли тефтера, който не ти дадох, когато беше у нас...ами вътре имаше план за почти всеки ден как да те вкарам в беля. Тъй че не се обвинявай!- Драко я побутна малко за да се усмихне и след това я вдигна, а тя уви крака около него за да се закрепи и го целуна, Ема се чувстваше точно като в деня когато той я беше целунал за първи път, тя се чувстваше в безопасност когато е с него.
-Ха, почакай мама и татко да разберат!!!-малкият брат на Ема стоеше пред вратата с широка усмивка. Ема и Драко се отдалечиха, а тя хвърли най близкият предмет по него.
-ИЗЧАДИЕ, какво ти има та все да ми стъжняваш живота, гадинка такава!!!-Ема извади пръчката си догони брат си, хвана го за качулката на суитчърът му и го затегли обратно по стълбите. Тя допря пръчката до вратът му, но Драко я взе преди на направи брат си на плужек или нещо такова.
-Ема, не си заслужава!-той я вкара в стаята и хвърли един убийствен поглед на момчето и затръшна вратата.