𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

11.

Драко се събуди няколко часа преди изгрева. Той още държеше ръката на Емили, не искаше да я буди затова той реши да изчака. Не мина много време и Ема се събуди, тя се надигна да види дали Драко спи, но понеже беше с гръб към нея, тя трябваше да се надвеси над него, изведнъж обаче ръката и се изплъзна и тя падна отгоре му.
-Добро утро, какво се опитваш да направиш!?-Драко я погледна леко объркан и след това се засмя тихо. Емили се чувстваше доста неловко.
-Ами, исках да проверя дали спиш!-тя седна на мястото си отново и отмести къдравата си коса от лицето. Драко се завъртя и седна до нея.
-Облечи се! Искам да ти покажа нещо!- той я целуна и тръгна към банята. През това време Ема се наметна с халата си и тръгна да си вземе душ в нейната баня.
Тя тъкмо излизаше когато Драко влезе вътре още с мокра коса и кърпа с която я попиваше, той отново беше без блуза. Ема се разсея от голият до кръста Драко, че няколко пъти се спъна докато ходеше да рови по куфара си за дрехи .
-Може ли да излезеш за малко, докато се...
-Преоблечеш, да ще изляза!-Драко излезе леко разочарован, а вратата зад него се затвори със скърцане.
След десетина минути Ема излезе, Драко я чакаше от вън, когато я видя тръгна към нея.
-Хайде, идвай!- той я хвана за ръката и я заведе на големият двор на къщата. Времето беше сравнително топло за зима и беше много приятно. Драко я водеше навътре в гората. Ема все повече се приближаваше към него, защото беше тъмно като в рог. По едно време се появи светлина и се чу шумене на река. Те излязоха на още Лунната светлина.
-Тук прекарвам много време, по принцип съм сам. Много е красиво когато слънцето изгрее, може да седнеш там.- Драко посочи един дънер който не беше по дълъг от три метра, минаващ над реката. Ема го погледна леко изплашено, защото дървото и се струваше нестабилно. Емили погледна дънера и после Драко, а реката се чуваше едва-едва.
-Довери ми се!-Драко я дръпна леко и я качи на дънера. Те седнаха и краката им увиснаха над лежерно течащата река под тях. Емили погледна реката, тя се движеше право на пред, а през клоните на дърветата проникваше Лунна светлина и осветяваше леко лицата им. Те стояха и гледаха реката, Емили обаче забеляза че Драко гледа като че ли след малко ще се разплаче. Очите му бяха зачервени, а той леко трепереше.
-Драко, искаш ли да поговорим за нещо?- Емили го дръпна към нея и той я прегърна, но не заплака. Изведнъж той заговори.
-Какво видя в мен Ема, аз ти се присмивах, миналата година те блъснах от метлата и стоеше една седмица в лечебницата, в час по отвари ти сложих грешна съставки докато не гледаше и отварата ти избухна в лицето, Снейп ти взе двадесет точки...-тя го прекъсна, никога не го беше чувала да говори така.
-Драко,....да, преди се дразнехме, ама и аз не изоставах да ти го върна, помниш ли когато ти направих магия за истина, няколко дни говореше пълни глупости на хората и си признаваше всичко, или когато ме събори от метлата точно преди да падна направих така че метлата ти да те изхвърли и ти стоя в лечебницата, но по малко от мен, но сега ти ме караш да се чувствам сигурна, че имам някого на когото да вярвам, някой който е истински с мен и някой който ме разсмива, без да го иска. Не трябва да се чувстваш зле, аз мога да те питам ти какво намираш в мен!- Ема се обърна към него, Драко се беше изчервил малко, а изгряващото слънце плъзна по лицата им. Той се премести по към нея.
-В теб виждам всичко което някога съм искал!!.-Драко се чувстваше странно, но приятно, като че ли му олекна като го чу.
-Трябва да тръгваме вече.- той и подаде ръката си за да и помогне със ставането. Ема го хвана и двамата се изправиха върху дънера. Драко вървеше назад, като гледаше Ема да не стъпи на криво и да не падне.
Вече стояха във всекидневната която според Ема беше колкото цялата ѝ къща. Драко лежеше в скута ѝ, а тя си играеше с косата му. Емили нямаше търпение да дойде Коледа, тя щеше да прати подаръкът му по совата си Тияна, но сега имаше шанс да му го даде лично. Драко от друга страна не му се искаше да идва този празник, за него щеше да е най- обикновена вечеря на същото място със същите хора с изключение на Емили.