𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

36.

След приятният престой в имението на сем.Малфой, Ема и Драко се бяха върнали за последните си няколко седмици в Хогуортс. Ема още мислеше за статията в *пророчески вести*, но не се напрягаше много, защото от изпити не и оставаше много свободно време. С Драко не се засичаха много, Ема от време на време песпиваше у него, но на последък той се държеше странно. Тя не знаеше как за една вечер си е променил характера толкова, но се успокояваше, като си повтаряше, че това е от напрежението от изпитите. Ема се и притесняваше за него, защото оценките му се понижиха драстично. Докато един ден не стана нещо, което я обърка много, докато ходеха, към кабинета по трансфигурация с Луна, от кабинета на професор Снейп излезе Драко, който изглеждаше доста зле и май се беше подстригал, защото част от пясъчно русата му коса стоеше доста неестествено.
-Драко, майко добре ли...
-Спокойно принцесо, добре съм, но бързам за час!-Драко се огледа притеснено.
-Драко та ти имаш трансфигурация с Рейванклоу, тоест с нас!-Ема посочи Луна и себе си, защото имаше чувството, че Драко не я слуша.
-Довечера трябва да дойдеш в стаята ми трябва да ти кажа нещо!-в този момент покрай тях минаха Панси и Блейз, с особено самодоволни изражения. Драко само ги изгледа с поглед, който би могъл да те убие, ако можеше и се завъртя отново към Ема.
-Довечера в 12:00ч. и гледай никой да не разбира!-Драко тръгна напред като блъсна няколко първокурсници.
-Какво му става!-Ема усети прилив на гняв, но веднага го разсея и тръгна към Луна.
-Ема, не му се ядосвай знаеш, че е сложен характер,.....а и може наргълите да съ му размътили мозъка! А и според мен е по важно, сега да мислиш за Чо и Панси, не знам какво са намислили, но и двете ти имат зъб, една за мястото в куидич отбора, а другата за момчето, което и взе!-за първи път от цяла вечност Ема се замисляше за двете ѝ (приятелки).
-Бях забравила, може и те да са го направили!-Ема го каза доста обнадеждено, но самата тя не си вярваше. Луна я изгледа многозначително и Ема добави.
-Да, довечера ще поговоря с Драко!

  Професор Макгонагъл, като винаги, впечатли учениците си с умението ѝ да се превръща в котка и обратно.
-Днес ще превръщаме таралежи в мишки, или поне ще се опитате!!!-гласът на професора прокънтя в затихналата стая, но Ема не обърна голямо внимание, защото погледа и се беше впил в Драко, който разгорещено обсъждаше нещо с Панси, а Чо беше седнала зад тях и пригласяше понякога.
-Госпожице Емили, виждам, че темата на часа не ви е интересна, но ако желаете мога да сложа, г-н Малфой на поста си на учител, та поне вниманието ви да се насочи към часа!-студеният глас на професора прониза унеса не Ема, която се почувства като че ли туко що е влязла в часа.
-Съжалявам професоре!-Ема почервеня и наведе главата си към малкият таралеж пред нея. Тя забеляза усмивките на Чо и Панси, които продължиха да говорят с Драко. Ема почти счупи перото си от гняв.
-Как може, виж ги говорят си като първи приятели!!!-Ема си говореше едва ли не на себе си и по едно време се чу изпукване, Ема беше успяла да пречупи перото.
  След часа тя и Луна излязоха бързо за да настигнат Драко, но не го намериха никъде.
-Какво става Снейк, изгуби си принца, а!?-чу се мазният глас на Панси, а след това и досадният смях на Чо. Ема само се усмихна злобно и хвана Луна за ръката и я задърпа към часа по отвари.
-Не им се връзвай, довечера Драко със сигурност ще ти обясни какво става, нищо лошо няма да стане! Спокойно!- Луна прегърна Ема и след това  подскачайки тръгна към часа на Снейп, хванала я за ръка.
-Не мога и да мечтая за по-добър приятел Луна! Наистина ще ми липсваш лятото, като се замисля ще ми липсва и място където да го прекарам!-Ема се засмя насилено, но след това се умърлуши.
-Мога да помоля татко да прекараме лятото заедно!-Луна възкликна и се усмихна широко.
-Но статията в пророч...
-Татко не чете тези дрънканици, не се бой, сигурна съм, че не е отварял "пророчески вести" от двадесет години!-тя се усмихна още по широко.
-Благодаря Луна! Наистина оценявам жеста, но не искам да се натрапвам!-Ема още беше намусена, но се насили да се усмихне на приятелката си.
-Глупости, тате те харесва, през цялото време му говоря за теб, как си правим партита или че ме защитаваш от тези които ми се присмиват, но честно казано аз мисля тях за странни, на всеки му трябва амулет против наргъли, те са на всякъде!-последното Луна го прошепна да не би да я чуят, а Ема леко се ободри и извади от джоба си малкото шишенце пълно с някакви билки, което Луна и беше дала за защита от тези същества.