𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

21.

Оставаха около два часа до мача, Емили беше закусила рано и вече беше на игрището с Луна, която още ядеше една препечена филийка. Ема летеше, като стрела и обикаляше игрището, радвайки се на новата си метла.
-Емили, слизай долу!!!-беше капитана на отбора, а около него се бяха наредили останалите.
-Както, сигурно знаете днес ше се състезаваме срещу Слидерин!-той погледна към Ема и очите му се разшириха.
-От къде имаш тази метла.....както и да е после ще ми кажеш, от теб искам да насочваш всички блъджари, към търсача им Малфой, гледай и да стоиш близо до Чо!!!-при тези думи Ема погледна към нея, а тя наведе глава. Всъщност не и пречеше това, че трябва да е близо до Чо, а това че пак може да получи пристъп на болка в главата и да падне пред всички, но това че ще запраща блъджари към Малфой я радваше. Те слушаха хиляди тактики от капитана си, но той спря когато видя слидеринците да идват. Ема се загледа в Драко, който изглеждаше още по зле от вчера, в часа на професор Терелони, тя беше забелязала, че очите му са червени и че има тъмни кръгове под очите. Капитаните си размениха злобни погледи, а после забелязаха, че игрището почва да се пълни и се оттеглиха към съблекалните си.
Чу се изсвирване и всички дванадесет играчи излетяха от земята. Блъджарите се насочиха към Емили и тя ги запрати към слидеринците и единият мина на косъм от метлата на Драко, който се обърна, като че ли сега осъзнал че играе.
-Добра игра, Малфой!-Ема се провикна, но след това веднага се почувства зле. Тя забеляза нещо блестящо точно от лявата ѝ страна, беше снича. Ема се завъртя за да види къде е Чо, но тя стоеше в другият край на игрището.
-Тя да не би да си говори с Дилън!?-до Ема се появи другият бияч и май беше прав, Чо стоеше и си говореше с един от слидеринците. Но Драко забеляза снича и се втурна към него, обаче златното топче не му се даваше.
-Чо, размърдай се!!!- Ема и съотборника ѝ се провикнаха едновременно. Тя ги видя и се стрелна след Драко, който беше на косъм от хващането на снича. Чо беше рамо до рамо с Драко и постоянно го буташе с лакът. Ема се насочи към тях за да отпрати идващият блъджар, но изведнъж главата я заболя по-силно от преди и зрението ѝ се замъгли и след няколко секунди усети, че губи контрол над метлата си и полита надолу. Драко я видя и лицето му като че ли стана по-бяло от обикновено, той се засили, но тя падаше доста бързо.
-Емаа!!!- той спря на косъм от земята, скочи от метлата, хвана Ема и се приземиха търкаляйки се един върху друг на земята. Драко я държеше, но тя явно беше припаднала, изведнъж той усети нещо да се удря в гърдите му той отмести зелената си роба и снича излетя, той го хвана и цялата агитка на Слидерин почна да вика, но вниманието на Драко беше изцяло върху Ема, която лежеше в безсъзнание в ръцете му.
   След края на мача Драко тръгна с Ема към лечебницата леко куцайки, явно си беше навяхнал крака при падането, всички от отбора на Рейванклоу и Слидерин го гледаха с голямо подозрение, а някои дори с лека злоба, но никой не смееше да му каже нищо. Когато влязоха в лечебницата сестра Помфри, веднага ги настани на две легла едно до друго и почна да си мрънка нещо под носа.
-След всеки мач, накрая ще вземе да умре някой, то не бяха счупвания, деца с гумени крайници, а сега един куц, а другия в безсъзнание!!!-сестрата както винаги се ядосваше на преценката на учителите да излагат децата на опастност. Тя тръгна към Драко, но той не ѝ позволи да го докосне.
-Първо нея, оставете ме искам да я прегледате първа!!!-той накрая усоя да обеди сестрата да се махне от него и тя се насочи към Ема.
-Оо, горкото момиче, от метлата си ли падна?!
-Не точно!?-Драко много често виждаше Ема по коридорите как се облегнала на някоя стена и държи главата си, повечето пъти се свличаше на земята видимо изпитвайки болка, но тя не искаше да ѝ помага. В този момент вратата се отвори и през нея влезе Луна, тя се провря между съучениците си и застана до Ема тъкмо на време за да чуе сестрата, която гледаше към Драко.
-Как така "Не точно", преди малко ми казахте, че е паднала от метлата си!?-тя звучеше леко ядосано, че я объркват.
- Мадам Помфри, Ема доста често получава пристъпи!!!- Луна проговори, защото вече не можеше да търпи отказите на Ема да се прегледа.
-Какви точно!?
-Тя се хваща за главата и се свива, понякога припада, като в този случай!-този път Драко отговори и погледна към Луна, като че ли чакаше удобението ѝ, тя леко кимна.
-Искам всички да излезете, освен ти!!!-и тя посочи Луна.
След като всичко се опразни в лечебницата бяха само сестрата, Луна, Драко и Ема.
-Имала съм такъв случай и преди, с каква магия е олучена този път?-мадам Помфри, като че ли не беше изненадана от състоянието на Ема.
- От къде знаете, че е оцелена с магия?-Драко беше доста очуден, като и Луна.
-Деца, кажете магията!
-"Обливиейт"!-той едва едва го каза, имаше чувството, че ако го каже по силно ще стане нещо. Чу се издрънкване, мадам Помфри се вцепени.
-Смо не ми казвайте, че я е направил някой ваш съученик и то на вашата възраст, знаете ли колко е опасно, можеше да забрави как се диша и да умре и то намясто, от колко време е така!?!-сестрата звучеше толкова ядосана и уплашена едновременно, че те едва си отвориха устите.
-От...от един месец?!-и двамата казаха заедно.
-ЕДИН МЕСЕЦ И НЕ СТЕ ДОШЛИ ДА Я ПОГЛЕДНА!!!-мадам Помфри стоеше с отворена уста.
-Ще можете ли...да и възстановите спомените!?- Драко изведнъж скочи на крака, с надеждата че сестрата ще я оправи.
-Ще направя всичко възможно, но ще бъде трудно,....да беше един или два дни, но цял месец паметта и се е увредила много!-сестрата заизважда шишенца с отвари и тем подобни и след около десет минути сътвори някаква гъста жълта течност.
-Това ще отмие леко действието на магията!-тя замахна с пръчката и отварата като че ли пропи в тялото на Ема и след това направи някакво заклинание което не се чу добре.
-Значи е трябвало, просто да я заведа тук, цял месец без нея, а съм могъл да си я получа обратно само като я доведа тук!!!-Драко обикаляше с леко накуцване, но не личеше че му пречи, видимо беше ядосан и държеше здраво пръчката си, като си мрънкаше нещо под носа.
-Момче, седни обратно кракът ти още е зле! Тя ще се събуди след... Ами всъщност не знам най много са стояли по две седмици, но съм сиг....?!
-Ааааааа!!!-те се обърнаха и видяха Ема, която седеше на леглото полу изправена с ръце на главата, а от очите и текоха сълзи.