𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

37.

  На вечеря Ема не видя Драко и ѝ стана още по зле. Въпреки успокоителните думи на Луна, тя още беше напрегната. След като си дояде вечерята тя буквално изхвърча от голямата зала и се запъти към стаята на Драко въпреки, че беше към седем-осем, а не дванадесет часа. Ема каза паролата и влезе, за нейно щастие нямаше никой в общата стая. Качи се по стълбите и нахлу в стаята му без дори да почука. Беше празна, Ема се поогледа и накрая реши да легне малко, леглото не беше оправено за това тя реши поне малко да му помогне и се зае да го оправи. Обаче на възглавницата видя нещо което я стресна, цял кичур от косата му си стоеше там, а на нощното шкафче имаше ножица.
-Какво по...
-Здравей Емили!-някакъв студен глас я прекъсна, тя се обърна и видя Драко, който изглеждаше много по-добре от сутринта. Ема се загледа по внимателно и се сети, че когато се бяха видяли по-рано част от косата му беше отрязана, но сега като че ли си беше поникнала отново.
-Какво правиш тук!?-Драко ѝ говореше доста странно, но Ема се опита да не обръща внимание.
-Ами ти ми каза да дойда, но аз подраних, защото исках да поговорим?!-тя се усмихна, но той не показа никаква емоция.
-Какво ти става на последък, Драко!!!
-Нищо ми няма, Емили добре съм!-той се приближи бавно към нея хвана я за талията и свали наметалото ѝ след това я бутна на леглото.
-Знаеш ли, днес може да направим нещо по- интересно!-той се усмихна подло.
-Защо говориш така, не си добре Малфой!!!-Ема се опита да стане, но повторно бутане я върна на леглото.
-За бога, какв...-Ема усети топлите устни на Драко върху нейните, за момент се отпусна, но после го избута
-Н..е! Махни се!-тя изтръпна когато студената му ръка докосна вратът ѝ и я притисна към леглото.
-К-какво ти става, не мога да дишам,....Не, не искам да го правя, Малф...-повторна целувка я накара да млъкне,  ръката от врата слезе на талията и след това до полата ѝ. Сълзи потекоха от очите ѝ, тя не знаеше какво става. Студената му ръка, докосна бедрото ѝ, тя не можеше да мръдне, ръката му отиваше все по навътре.
-Махни Се!-  в този момент Ема успя да се отскубне и тя скочи на крака.
-КАТО ТИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ИСКАМ, ОЗНАЧАВА, ЧЕ ДЕ ИСКАМ МАЛФОЙ!!! ПОБЪРКАЛ СИ СЕ, КАКВО ТИ СТАВА...НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ!!!-от очите и се стичаха сълзи, тя излезе набегом от стаята и тръшна вратата след нея.
    В стаята си Ема се беше завила през глава, а сълзите ѝ не спираха. Чу се отваряне на вратата и Луна влезе, като видя, че Ема плаче се втурна към нея, отви я и ѝ подаде една кърпичка.
-Ема, какво ти е станало, не изглеждаш добре!!?-Луна звучеше доста притеснено.
-И..и как,..да съм д-добре! Имам ч-чувството, че не го по-познавам!-Ема захлипа по силно и отново заби глава във възглавницата.
-О, Ема, искаш ли да поговорим!!!-Луна се приближи до нея и сложи ръка на рамото ѝ, Ема потрепери и се дръпна.
-Луна извинявай, не исках просто....айде да правим нещо да се разсея!-тя се изправи и избърса очите си.
-Ами, утре ще Ходим до Хгсмийт, но по добре сега да си легнеш да спиш!-Луна се усмихна и загаси, след което си легна.
-Ема, не го мисли сега утре, ако искаш ще поговорим, сега се успокой! Лека нощ!
-Лека нощ Луна!- Ема отново се зави през глава.
-Това не беше той, това беше сън...дали.., НЕ сега ще се събудя и всичко ще е наред и утре нищо от това няма да се се случило!!!-в главата на Ема не спираха да излизат, най различни теории, докато накрая с големи усилия не заспа.
  
   На закуска установи, че всичко вчера си е било истина. Панси минаваше с такава усмивка покрий нея, че Ема се чудеше, как вече не я боли устата, а Чо разправяше нещо на две нейни приятелки нещо и те не спираха скришом да гледат Ема и да се подхилкват.
-Как беше пижаменото парти с гаджето Снейк, чух че било много забавно!-това бяха думите на Панси почти всеки път когато се доближеше до Ема и около нея имаше повече от двама човека.
-Хей, Ема, чухме какво е станало, добре ли си!?-Хърмаяни и Рон я бяха настигнали след, часовете по вълшебство.
-Е, как няма да разберете, то цялото училище знае!-но след като каза това се почувства гузно, че им държи такъв тон.
-Съжалявам, не исках, просто не съм на себе си!-тя се усмихна гузно.
-Ема!!! Моля те, изчакай,...
-Не ме интересува Малфой!!!-Драко се беше появил от двора и тичаше след Ема, а тя се опита на не говори повече и да върви колкото се може по бързо.
-Моля те, изслу...
-Няма каво да ми кажеш!-Ема продължи напред и след време Драко я загуби от поглед.