𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

27.

Ема и Луна вече се качваха в Хогуортс експрес. При тях бяха седнали Хърмаяни, заедно с Рон и Хари. Ема обаче чакаше да види дали Драко ще дойде да пътува с тях, защото искаше и някой друг освен Луна да я успокои.
-Ема, сега се замислих, ти за какво ползва мантията невидимка когато ти я заех, със сигурност не беше в библиотеката!?-Ема погледна Хари, който и се усмихна леко разсеяно, тя се изчерви защото си спомни онази нощ, която с Драко за първи път проведоха нормален разговор и когато тя заспа при него.
-Ами...-но Ема се измъкна от този въпрос, защото някой отвори вратата. Беше Драко, Хари веднага скочи на крака.
-Седни Потър, не съм дошъл при теб!!! Ема, мисля че вече е пълно, тъй че се се върна на моето място!-Драко и Хари продължиха да се гледат злобно.
-Стига глупости, и двамата престанете! Драко седни на моето място!-Ема замахна с пръчката си и на земята се появиха няколко възглавници като в офиса на професор Терелони. Ема тръгна да сяда, но усети две ръце да я хващат за талията.
-Няма да стоиш на земята, щом толкова искаш да остана ще седиш в мен!-Драко я вдигна и я сложи в скута си. Ема се изчерви още повече, но на Драко не личеше да му пука, че всички го гледат. Всички помълчаха малко Луна си тананикаше нещо, Хърмаяни отвори една книга, Хари и Драко се гледаха на кръв, а Рон гледаше на горе към рафтовете над главата на Ема и Драко от където се подаваше метлата на Ема.
-Хей, Ема ти нямаше ли чистометка! Кога си купи Нимбус 2001!?-Рон преглътна, защото засече погледът на Драко, но преди Ема да може да му отговори Хари го направи.
-Рон, и преди си виждал Нимбус 2001, моята е Светкавица, но...!-Хари спря, защото усети че прекалява и погледна Ема, която само кимна че няма проблем.
-Само питах Хари, не се напрягай толкова за една метла!-Рон се намуси, а Хърмаяни само вдигна поглед от книгата и завъртя очи.
-Аз ѝ я подарих за Коледа, Уизли, щом искаш да знаеш!-Драко се насили да се усмихне, но пак докара подигравателна физиономия.
-Така ли, ти ли ми я подари мислех, че Луна ми я даде!?-Ема изглеждаше като ударна с нещо и само потърка слепоочието си.
-Не съм ти я взимала аз Ема!?- Луна отговори спокойно и погледна към Драко, който беше като вкаменен.
-Още ли не си спомняш някои неща Ема?!-той я завъртя към него.
-Какво ти е станало?!- Хърамяни гледаше с лека уплаха и любопитство, защото това което Панси направи беше известно само на Драко, Луна и Мадам Помфри.
-Не е твоя работа, мътно...., исках да кажа Хърмаяни!-всички гледаха Драко и като че ли очите им щяха да изкочат. Рон отпусна свитите си в юмруци ръце и се намести на мястото си.
-Нищо сериозно Хърмаяни, просто се ударих лошо и позабравям някои неща!-Ема го каза с възможно най милият си тон и след това се обърна към Драко, още леко очудена, че е успял да се въздържа от обида.
-Драко, не се притеснявай, това се случва рядко, както и болките се махат вече!-тя се надигна и го целуна по бузата. След тази случка всички някак се отпуснаха и почнаха да си говорят. Драко се заговори с Рон за куидича, но пак му говореше с някакво пренебрежение което караше Рон от време на време да повишава тон. Хари слушаше Луна за нейните талисмани, а Ема си говореше с Хърмаяни относно откъсната страница.
  Вече бяха почти до крайната спирка, всички почнаха да  свалят багажът си. Драко помогна на Ема с нейният,  както и с този на Луна и за изненада на всички и с този на Хърмаяни. След като свали всички куфари  той се обърна към Ема.
-Аз ще отида да си взема моя, не знам дали след това ще се видим, за това...!-той я дръпна и я прегърна силно, след това я целуна и си тръгна. Ема стоеше като вкаменена, обърна се да види дали я гледат останалите, но те бързо се направиха, че през цялото време са правели нещо друго освен да ги гледат, а Хърмаяни и се подсмихна леко палаво, което накара Ема да запрелича на домат.
-До след ваканцията!- тя прегърна Луна и Хърмаяни, помаха на момчетата и излезе от влака.
Ема видя черната кола на баща си пред гарата, пое си въздух и тръгна към нея.
-Здравей, тате!-тя се постара да звучи спокойна, ни не ѝ се получи. Баща ѝ само кимна взе багажът ѝ набута совата в ръцете ѝ, след което се чу затварянето на багажника и той се качи в колата. Ема се огледа за последно за Драко, но не го видя и ѝ стана малко гадно, но си спомни за целувката преди малко и се успокои.
-Е, Емили, как мина училище!-баща ѝ не изглеждаше да се интересува много, за това Ема не го подразни с дълги обяснения.
-Добре, завърших трета по успех!!!-Ема наистина се гордееше със себе си, но после съжали че го е казала.
-Не е много добре но е приемливо, кои са преди теб!!!
-Ами, Хърмаяни Грейнджър и Драко Малфой, но се отличаваме с много малко!!!- при името Малфой баща ѝ леко забави колата.
-Малфой значи!!!