𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

10.

Те стояха в стаята на Драко, Емили се разхождаше и разглеждаше интересните му придобивки. Той отговаряше на всеки от въпросите ѝ от леглото му и нещо си драскаше в един тефтер.
-Драко? Какво ти става,....
тоест ъм.. добре ли си, не си отместил поглед от този тефтер от половин час!-тя се намести до него и се опита да погледне какво пише. Той мигновено го затвори, Ема повдигна едната си вежда.
-Мога ли да погледна?- той ѝ го подаде, но бързо размисли и го хвана от другата страна. Ема обаче не го пусна, тя го дърпаше с две ръце, но като че ли не правеше нищо, защото не виждаше Драко да се се запъхтял като нея. Накрая той го дръпна с такава сила, че Ема се претърколи и падна по гръб на пода.
-Емили!!!-Драко се подаде над нея и гласът му трепереше.
-Д-д-добре ли си!?-той звучеше като Емили, когато говореше се Луциус. Тя не каза нищо само се засмя и го погледна, тогава и той се подсмихна и почна да се смее. Емили го гледаше, за първи път го чуваше да се смее, като изклучим подигравателният смях който хвърляше на всеки от училище. Той и подаде ръка да стане, но Ема реши да му го върне. Тя го хвана и го дръпна той падна точно върху нея и тя бързо съжали че го е направила, защото той едва не я смачка.
-Уфф!- Емили изстена под него и те продължиха да се смеят. Но след малко те замлъкнаха погледите им се насочиха един към друг.
-Драко...ъм..-но тогава той я хвана от двете ѝ страни и я целуна. Коремът ѝ се сви, усещаше как като че ли хиляди пеперуди се въртят в него. Ема го прегърна през врата.
Когато най накрая се разделиха и двамата седяха на земята и се гледаха с лека усмивка. Драко стана и пак подаде ръка на Ема за са се изправи.
-Надявм се този път да не ме събориш на земята!- Емили се усмихна и го хвана, когато се изправи те стояха буквално на един сантиметър един от друг. Тя се поколеба, но накрая го прегърна толкова силно че и двамата залитнаха. Той я хвана през талията.
-Обичам те!-Драко потрепери, досега никой не му беше казвал такова нещо, но изведнъж някой почука, но вратата не се отвори само се чу глас.
-Драко, вечерята е готова, може да слизате!-гласът на Нариса отекна в празният коридор. Те се разделиха Драко и се усмихна, а очите му блестяха. Той отвори вратата, Нариса още стоеше там.
-Драко, би ли слязъл долу, искам да кажа нещо на Емили?-тя се усмихна съвсем безобидно, Драко погледна към Ема и тя нежно кимна и той тръгна по каменното стълбище. Когато се чу че вече е далече Нариса проговори.
-Благодаря ти!-каза тя на Ема с онзи блясък в очите, който имаше Драко. Емили я погледна.
-Не го бях чувала да се смее така от както беше малък!-тя говореше някак като че ли на себе си, но гледаше към Ема, все едно се опитваше да си спомни нещо от преди години.
Те вече бяха на масата, Луциус гледаше Ема на кръв през дългата маса. Драко стоеше точно пред нея и изведнъж стана заобиколи дългата повече от десет метра маса и седна шумно до Емили. Той изгледа баща си със същият поглед който беше гледал Ема и след това се усмихна злобно.
-Заначи майка ти е мъгълка, така ли?-попита леко подигравателно г-н Малфой.
-Д-да, но знае всичко за магьосниците. А и може да прави много добри отвари.-Емили се опита да звучи спокойно, обаче гласът и още трепереше.
-Цялото ти семейство от страна на баща ти е Слидерин, нали?-Луциус пак хвърли подигравателен поглед на Ема. Драко обаче не издържа.
-Хайде Ема, да се качваме!-той я дръпна за ръката, а тя леко се усмихна на Нариса.
Те бяха вече в стаята на Драко.
-Нали си добре! Как се чувстваш!?-той я погледна с мило.
-Да, Драко добре съм! Не се притеснявай за мен, по едно време помислих че че избухнеш от яд, когато гледаше към баща ти!-Ема се приближи и сложи двете си ръце около вратът на Драко. Той се усмихна леко.
-Тази вечер.... искаш ли да спиш в моята стая!?-той я погледна с надежда.
-Да, добре ще остана!Само ще си взема...-тя изведнъж спря да говори, Драко стоеше пред нея с свалена риза в едната ръка. Емили го гледаше и не можеше да откъсне очи от него.
-К-какво, имам ли нещо?!-Драко се заоглежда и накрая вдигна глава и се усмихна вдигайки вежди. Ема беше червена, като домат. Драко тръгна към нея оглеждайки я от горе до долу и накрая прехапа долната си устна.
-Така... и какво щеше да си взимаш от стаята!?-той беше непрекомерно близко до нея. Емили заби поглед в земята.
-Ами...дрехи?-тя се чувстваше странно, в коремът ѝ като че ли се вихреха стотици пеперуди. Той нежно повдигна брадичката ѝ с едната си ръка така, че да го гледа в очите, а с другата я дръпна по близо. Тя беше толкова розова че не можеше да го погледне и да искаше. Драко допря пръст до устните ѝ и я целуна продължително. Тя не знаеше къде се намира, надяваше се това да не е сън защото не искаше да свършва.
Те си бяха легнали Ема беше прегърнала Драко през кръста, а той беше хванал ръката ѝ.
-Лека нощ, Драко!
-Лека нощ, Ема!-и двамата заспаха згушени заедно.