𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

13.

  Ема и Драко стояха на креслата мълчаливо и гледаха загасващият огън. Те още бяха в шок от ситуацията.
-Какво ще правим?-каза Драко едва-едва и погледна към Ема.
-Нямам си никаква идея, същност така или иначе Панси ни подозираше, но какво ще направи като ни види тук заедно?!-Ема още гледаше огъня, като че ли говореше на него.Настъпи тишина .
-Да ти помогна ли да се преместиш в стаята ми?- гласът му отекна в стаята.
-Няма нужда аз не съм изваждала много неща и благодаря, че не ме остави тук с Панси!-Ема стана и мина покрай стола на Драко.
-Чакай!-той я хвана за ръката и стана.
-Да?-Емили се обърна леко объркана.
-Обещай ми, че каквото и да ти каже Панси няма да ѝ вярваш!!!-сега Ема го гледале ище по-объркано.
-Но, защо да ѝ вярвам?!-Ема му се усмихна. Но видя че е сериозен и бързо отговори
-Добре, няма, а и не мисля че нещо ще може да ме откъсне от теб!-и тя тръгна да събира багажа си.
              
                     *****

След възможно най-неловката Бъдни Вечер в живота на Емили, те се качиха в стаята на Драко в която вече бяха натрупани куфарите на Емили и всички подаръци. Тя извади един скицник и легна на мястото си, докато рисуваше мястото с реката на което я беше завел Драко. Изведнъж той се появи и капки вода капеха от косата му. Ема дръпна леко скицника си.
-Дракоо, ще ми го намокриш!!!-тя го затвори и го погледна леко ядосано.
-Беше хубава рисунка, но нещо и липсваше!-той леко  разтръска главата си за да напръска Ема и се засмя.
-Дракоо какво ти става?! До преди малко се цупеше а сега си на върха на щастието! А и на рисунката ми не липсва нищо!-тя толкова се дразнеше, че направо почервеня.
-Напротив на рисунката ти липсвам аз!-Драко се засмя, все скицника от ръцете на Ема и го остави на шкафчето до тях, после я вдигна и я сложи в скута му с лице към него.

-Какво правиш Драко!?-Ема беше поруменяла.
-Помниш ли... на обяд, че ни прекъснаха! Баща ми каза че си разменяме "коледни подаръци"-Драко се усмихна.
-Ами ти ми даде много подаръци, а аз само един, затова сега ще се реванширам!-той я дръпна по близо и я целуна, леко я бутна за да легне, а Емили едва дишаше. Драко отмести косата ѝ и сложи ръка на талията ѝ, тя трепереше, не знаеше какво друго да направи, чувстваше се сякаш след малко ще припадне.

                  ******
               
  Те лежаха в леглото, Драко я беше прегърнал и двамата бях забравили напълно че утре щяха да идват Краб, Гойл и Панси.
-Ти си най-хубавото нещо в животът ми Емили!-в отговор тя само се згуши и се изчерви.
 
  Вече беше сутринта на Коледа, те се събудиха почти едновременно. Когато се разсъниха слязоха да закусят. Докато Емили правеше чай, Драко стоеше зад нея и когато видя че чаят е готов я вдигна и я преметна на рамото си.
-Ааа, Драко пусни ме, не се лигави сега!-той обаче не я пускаше, Ема почна да се смее, но смехът и бързо секна.
-Снейк, Драко?-явно Панси беше пристигнала по-рано и седеше като вкаменена до вратата. Чантата ѝ изведнъж падна, а тя почервеня. Драко бавно пусна Ема на земята.
-Тии, как можа!!!-тя тръгна към Ема, но Драко застана пред нея.
-Остави я на мира Панси!!! Или искаш още един сблъсък със стената!!!-Панси се отдръпна, а от веселото настроение на Драко не беше останало и следа. Той звучеше точно както във влака, явно още не беше преглътнал това, че тя се бе опитала да го накара да забрави Ема. След няколко минути мълчание, вратата се отвори и през нея влязоха Краб и Гойл както винаги с глупавите си смехове, но бързо спряха като видяха ситуацията.
-Ааа, събралите сте се!-Луциус като че ли го изпя, а Нариса стоеше до него с притеснено изражение.