𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

34.

-Моля!!! Никъде няма да ходи! Ще си остане в къщи!-г-н Снейк дръпна Ема от ръцете на Драко.
-Дилън, не питахме теб!!!-Нарциса погледна Ема и подаде ръка към нея. Тя погледна баща си след това Нарциса, която не сваляше ръката си.
-Ами...тате!?
-Д-да миличка!- баща ѝ я погледна обнадеждено.
-Би ли се отместил, не искам г-жа Малфой да ме чака!-тя погледна баща си, който още не знаеше какво става.
-Моля те миличка, казвай ми Нарциса!-тя хвана Ема за ръката и я дръпна от баща ѝ.
-Събери си багажа, ще те чакаме отвън!-Луциус се усмихна насилено на Дилън и излезе.
-Ще ти помогна!-Драко тръгна и Ема го последва, като не пропусна да удари  брат си на излизане.
  Те вече бяха в стаята на Ема.
-Знаеш ли Драко..-тя още не знаеше какво говори заради това нещо дето и даде Джорджи, Ема се приближи към него и обви ръце около врата му.
-Много си сладък, обичам те...-Ема гледаше леко разсеяно. Драко и се усмихна.
-И аз те обичам, но трябва да побързаме, чак...-Ема го целуна. Той не се задържа, придърпа я към себе си и се наслади на момента. След като се отдръпнаха един от друг Ема като че ли вече не витаеше в облаците.
-Съжалявам, не мога да се задържам понякога, не знам какво ми е дал този..., но се надявам да спре скоро!!!
-Аз не се оплаквам, така даже малко повече те харес..-Драко забеляза ядосаният поглед на Ема.
-Имах предвид...ъм...вземи си нещата да слизаме!!!-той леко поруменя, но се опита да го прикрие.

-Ааа, ето ви, хайде да тръгваме!-Нарциса ги чакаше на вратата.
-Две секунди, забравих нещо!-Ема се затича към стаята си и се върна с една картина.
-Не можеш да я вземеш!!!-баща ѝ се развика.
-Как да не мога, а и без това ти се качваш веднъж на сто години горе, със сигурност няма да ти липсва, като гледам си забравил нея, както и мен!!!- Ема излезе, следвана от Драко и Нарциса. Пред къщата ги чакаше каретата, която ги беше взела от гарата предишният път, когато Ема отиваше у Драко.
-Е, много приятна вечеря!-Луциус хвърли такъв убийствен поглед на Дилън, че той не пророни и дума, но след няколко секунди се появи Елини.
-Ако си тръгнеш сега,.... не се връщай повече!-тя изцвича и хвана ръката на Дилън, обаче той не изглеждаше щастлив от това нейно предложение.
-Добре тогава, по добре да прекарам лятото си в някой пансион, отколкото да се върна тук!!!-Ема влезе в каретата и след няколко секунди усети познатото подрусване, и те изчезнаха от погледите на семейство ѝ.
  Драко и Ема отново бяха заспали, но беше разбираемо вече си беше доста късно. Тя беше легнала в Драко, а той си беше сложил ръката на талията ѝ и спеше с глава подпряна на прозореца. Луциус още не можеше да приеме Ема, но поне не се опита да ги събуди, а Нарциса ги гледаше с умиление.
-Хайде, ставайте, пристигнахме!-чу се спокойният глас на Нарциса и двамата подскочиха. Ема толкова бързо се изправи от скута на Драко, че ѝ се зави свят. Тя го погледна още сънена, а той само се засмя тихо. Нарциса и Луциус станаха, и тръгнаха към имението.
-Хайде, спяща красавице, този път поне няма да имаме отделни стаи, надявам се де!?-Драко я вдигна през рамо и я изведе през каретата.
-Не съм малка, мога да ходя и сама...Дракооо пусни ме де!!!-Ема се опитваше да слезе, но без успех.
-Вълшебната думичката!-Драко се усмихна хитро.
-Моляя!
-Не е тази!- той продължаваше да се подсмихва.
-А, коя....само да не е тава което си мисля! Няма да ти казвам така!-Ема скръсти ръце, до колкото можеше.
-Еми, тогава ще си стоиш там!-Драко не сваляше усмивката от лицето си.
-Ох, добре! Царю, би ли ме пуснал, че ми се зави свят вече!!!-Ема леко се намуси, но после се усмихна. Те влязоха в имението и Луциус ги посрещна.
-Емили, помниш къде ти е стаята, надявам се! Драко ти в твоята и без пижамени партита, знаете какво имам предвид!!!-той се обърна и влезе във всекидневната.
-Еми явно днес ще спим отделно!?-Драко го каза и леко се отчая.
-Ами днес може,но баща ти не каза нищо за другите дни!-те тръгнаха по стълбите към горния етаж.
-Лека нощ, принцесо!
-Лека нощ, Драко! Повярвай ми, няма да ме накараш да те нарека така отново!-Ема го целуна по бузата и разроши косата му.
-Ще видим, принцесо, ще видим!-те се запътиха към стаите си в двата края на коридора.