𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

1. Отново в Хогуортс

Беше третата година на Емили Снейк, въпреки, че името ѝ не подтиква към нищо освен Слидерин тя беше разпределена в Рейванклоу. Цялото семейство на баща ѝ било в Слидерин и никой не бил във възторг когато била разпределена в друга къща, майка ѝ също се дразнела, но най малко се намесвала, защото тя не е от магьосническо потекло. Емили обаче не я интересувало какво мислят те, имала си достатъчно приятели и врагове в Хогуортс с които да се занимава.
Емили се настани във влака при Чо и Луна едни от най близките ѝ приятелки в училището.
- Е Емили, как мина ваканцията-попита Луна весело.
- Нищо особено Луна, пак търпях брат ми и родителите ми, но тази година повече ме дразнеха майка ми и баща ми още не са преглътнали че не съм в Слидерин.-каза Емили с тъжна усмивка. Но преди Емили да попита Луна как е прекарала нейното лято нещо ги прекъсна.
-Ууу, това да не е разочарованието на семейството Снейк!!-каза Малфой с една надменна усмивка.
- Няма ли поне една година да ме оставиш на мира Малфой!!!-каза Емили и завъртя очи.
- Какво неприятно ли ти стана мътнороде, като и да е, ще се видим в училище!!-каза Малфой, като видя, че идват Хари Рон и Хърмаяни и тръгна към тях, блъсна се в Хари и си отиде.
След дълго пътуване най-накрая стигнаха и си отидоха по стайте.
- Колко ми липсваше това място!- каза Чо и се метна на леглото си.
-И аз нямах търпение да се върна тук.-заяви Луна и седна спокойо на леглото ѝ.
-Е, Ема ти, защо си толкова мрачна днес, не ми казвай че и тази година ще се дразним от Малфой, не му ли свикна вече?-попита Чо леко раздразнено.
- Много добре знаеш че е от него, не може ли поне една година да ме остави?-отгори Емили с пускайки косата си от небрежния кок който си беше направила, а от него изкочи къдрава тъмно кестенява коса, която покрили лицето ѝ.
- Много ми харесва прическата ти Ема, би подчертавала очите ти ако се виждаха!-Емили се усмихна леко.
-Благодаря, Луна!-каза Ема, но това не успя да оправи настроението ѝ.
На вечеря както винаги храната беше в изобилие, но Ема не яде много. Тя още се дразнеше че ще трябва да търпи Малфой още една година. Не стига че семейството ѝ ѝ натякваше постоянно в къщи сега той да го прави по време на училище, тя знаеше, че те не се радват за нея, но не обичаше да и го казват.
След вечеря момичетата се върнаха в стаята си
-Лека нощ!-казаха си една на друга и си легнаха уморени от дългият път, Чо заспа веднага, Луна малко по- късно, но Емили стоя до късно докато успя най накрая да заспи.