𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

23.

Към четири сутринта, Драко се събуди задъхан и потен. Липсата на Ема толкова дълго време беше направила кошмарите му още по истински и страшни. Той не искаше да я буди затова стана и отиде да си поеме малко чист въздух на прозореца, а силното хъркане на Краб и Гойл, които явно бяха заспали пред вратата огласяше тихата зимна вечер. Ема се завъртя към вече празното място на Драко и сложи ръка уж да го прегърне, но докосна само празните чаршафи.
-Драко!?!-Ема почти безгласно каза и още със затворени очи се изправи седнала на леглото. Тя потърка очи с ръце и се огледа.
-Кошмар, а?-Ема се запъти бавно към него и прокара пръсти в косата му и той се обърна.
-Аз съм добре,.... връщай се да спиш, утре ставаш рано!!!-Драко я побутна към леглото.
-Драко, искам да ти помогна, а и ти ставаш рано!-Ема го дръпна ръката.
-Ще ми помогнеш, като си легнеш Ема!-той я вдигна и я сложи на леглото, но тя го дръпна рязко за ръката и той залитна и седна до нея.
-Знам, че в момента мислиш само за кошмара, но искам да те разсея някак!-той я гледаше объркано.
-И как по точно ше ме разсеяш Ема, от един месец сънувам такива сънища, стоя сам и до сега не съм имал една спокойна нощ! Обичам те, но не мисля че можеш да ми помогнеш!-той я погледна и очите му се навлажниха. Ема изглежда мислеше, защото се беше загледала в една точка.
-Знаеш ли какво правя аз когато не ми е добре,....... летя!!!-Ема се усмихна хитро, Драко гледаше, като че ли тя му говореше на друг език, тя взе магическата си пръчка и каза нещо от което се отличи заклинанието "Акцио". След около по-малко от минута се чу някакъв шум от вън на прозореца и Ема се запъти на там, качи се на перваза и скочи.
-Емааа!!!-Драко гледаше като ударен, затича се към прозореца и видя нещо което го накара да се усмихне. Ема летеше на метлата си и изглежда нямаше намерение да се върне. Драко грабна своята и се запъти към нея.
-Емили Рий Снейк, ако беше паднала през терасата, щях да те убия!!!-Драко я настигна, а тя се кикотеше.
-Да видим дали ще ме хванеш Малфой!?-Ема се засили и се спусна на долу. Драко сложи неговата надменна усмивка и я догони.
-Ще видим кой е по-бърз Снейк, който стигне до игрището по куидич пръв... печели!!!-Ема за миг помисли, че гледа старият Драко, този от началото на годината.
-Дадено, каква е наградата за победителя?!!
-Насладата, да гледа другият, как влиза в езерото!!!-и в този момент и двамата се стрелнаха към игрището. Драко не се беше чувствал така от много дълго време, той беше много пред Ема, а лунната светлина едва огряваше игрището.
-Пази сее!!!-Ема го беше настигнала, но явно не беше преценила разстоянието защото след няколко секунди и двамата се изтърсиха на земята, като на мача по куидич, обаче последва неконтролируем смях.
-Спечелих, паднах първа!!!-Ема се смееше и гледаше към небето легнала по гръб.
-Мечтай си, аз бях тук много преди теб!!!-Драко лежеше до нея по същият начин вперил поглед към небето. След малка почивка лежейки на влажната трева на игрището, Емили забеляза нещо бяло да се насочва към тях, беше сова и в човка държеше заплашително червено писмо. Совата кацна на Ема и го пусна в скутът ѝ.
-От баща ми е!!!-прошепна Ема и погледна притеснено към Драко. От писмото почна да излиза пара, а то почна да се надува.
-Отвори го!!! Или ще избухне!!!-Драко беше пребледнял.
-Няма да го отворя, имам по добре идея...вземи си метлата бързо!!!-Ема хвърли писмото, качиха се на метлите и почнаха да се отдалечават възможно най-бързо от там. Изведнъж се чу пронизително пищене, явно от писмото, което изгърмя няколко секунди след като се издигнаха във въздуха.
  Те вече седяха на брега на езерото.
-Защо не искаше да видиш писмото!?-Драко видимо още беше задъхан.
-Тази вечер е за теб, няма да позволя на някакво глупаво писмо да я развали и без това лятото ми се карат, няма да е по различно.- тя го целуна по бузата и стана.
-Къде отиваш?- той стана след нея.
-В езерото!-Ема нагази във сребристата вода, която за нейна изненада беше доста топла. След като водата и стигна до врата тя се гмурна.
-Емили? Не е смешно, покажи се!-Драко влезе във водата след нея и се оглеждаше наляво-надясно, но не я виждаше.
-Емили, само посмей да ме стреснеш!!!
-И каво ще направиш?-Ема се показа зад него а мократа и коса проблясваше на светлината на луната. Драко само се усмихна и повдигна вежди, той се завъртя и я хвана за талията. Те се гледаха в очите и единственото което се чуваше беше звукът на водата около тях. Ема си сложи ръцете на вратът му, а той я приближи по към него, наведе се и я целуна..... Драко прокара ръка през мократа ѝ коса, а Ема усети леки студени тръпки.
-Ние ще се връщаме ли...-Драко сложи пръст на  устните ѝ, за да замълчи.
-Каза, че това е моята вечер,.. тъй че ще се възползвам от нея!-той я вдигна, а тя уви двата си крака около него, Драко погледна устните ѝ, Ема му отвърна само с леко поруменяване и го целуна толкова рязко, че Драко трябваше да отстъпи назад за да не паднат във водата, след което я прегърна още по силно от преди.