𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

19.

  Оставаше един ден до мача по куидич. Драко стоеше в стаята си вперил поглед в пърхащият над него снич, който Ема му беле подарила за Коледа. Той като че ли си беше създал рутина, всяка сутрин се събуждаше гледаше пръстена със спомените след това пускаше снича да полети из стаята, а после разглеждаше скицника на Ема който беше останал у него. Но тази сутрин някой го прекъсна.
-Драки, аз съм Панси мога ли да вляза?- такъв гняв обзе Драко, че направо му причерня.
-НЕ, КАК СМЕЕШ ДОРИ ДА ИДВАШ ТУК ГНУСНА, ПОДЛА,....-но въпреки категоричният отказ на Драко тя влезе и се настани на празното легло на Гойл.
-Знам, Драко загубата е трудна, но не пречи да започнеш наново с някой, по-подходящ за теб и за твоето семейство!-мазният глас ма Панси прозвуча из празната стая, напълно пренебрегвайки случилото се.
-По-добре да тръгна с хипогриф, отколкото с някоя жалка измамница!!! Сега се разкарай от стаята ми!!!-Драко беше на ръба да извърши някаква глупост но се сдържа.
-О, миличкият ми, колко си объркан, ще ти помогна да си спомниш!-тя се опита да седна в скута му, но в момента който допря Драко той я избута с такава сила, че Панси излетя на около три метра търкаляйки се по пода.
-Добре, не очаквах толкова бързо да си ме забравил Драки, но ако ъм... само предполагам на Емили и се случи нещо което я накара да изчезне, може би ще си ме спомниш!!!-тя се изкикоти и се запъти към него. Той я хвана за китката преди да го докосне отново и я стискаше толкова силно, че видимо и причиняваше болка.
-Ще те убия Паркинсон, ще го направя, само да видя гнусният ти поглед насочен към нея ще го направя без да се замисля, без значение какви са последиците!!!-той още стискаше ръката и която придоби и лилавеникав  цвят. В този момент вратата се отвори и през нея влезе едно момиче, беше една приятелка на Панси, Елина Вилън, която някак винаги идваше в най-лошият момент.
-Краб ми каза, че си тук, а аз те търся от поне час, щяхме да ходим до....!!!-погледът и се насочи към случващото се пред нея.
-Ъм...ще те чакам в общата стая!!!-момичето побягна, спъна се няколко пъти и излезе. Драко пусна ръката на Панси, която я хвана издаваща странни звуци.
-Сега се разкарай от тук и не смей да погледнеш Ема или мен повече!!!-той я хвана за робата и я метна пред вратата, след което я затръшна пред нея.
 
Ема стана в сравнително по-добро състояние от вчера. Главата не я болеше толкова, но беше притеснена относно сънят който беше сънувала и се замисли дали Луна не и беше казвала истината, когато ѝ разказваше за Драко, но тази мисъл бързо се изпари от главата ѝ когато в стаята им влезе Чо. Луна леко се размърда, но не се събуди.
-Какво правиш тук Чо, да не би старата компания да ти залипсва!?!-Ема отбягваше погледът и като се надяваше да си тръгне по скоро.
-Ъм..- видимо поставена в неудобно положение, Чо побърза да си каже нещата за да се махне.
-Тази сутрин това пристигна за теб, но беше изпратено в моята стая, за това... реших да ти го дам!-тя показа на Ема една висока кутия с изписано името ѝ на нея.
-Не знам кой ти я праща, няма име!-Чо остави пакета и излезе. Ема се поколеба, но накрая го взе и когато го отвори вътре имаше метла, но не коя да е, а нимбус 2001, не беше май-новият модел, но Ема изпадна в такова щастие, че не можа да не събуди Луна и да ѝ покаже, обаче преди да го направи видя че в кутията има още нещо. Тя я изтърси и от нея падна една бележка и още един средно голям пакет.

        Надявам се мачът да мине добре и това нещо в пакета да те накара да си спомниш, ако го направиш ще разбереш кой ти го праща!!!

Долу в ъгъла бяха надраскани, като че ли набързо няколко сърца и две букви които Ема не можа да разбере. Тя внимателно отвори пакета и от него се показа червен плат, Ема го взе в ръце и когато се разгърна пред нея се показа една красива червена рокля.
  На закуска тя взе и метлата, за да направи няколко кръгчета като се нахранят с Луна. Ема усети някой да я гледа и като се завъртя видя Драко който не отделяше поглед от съседната маса, тя се усмихна, но самата тя не знаеше защо го е направила. След това и двамата отместиха поглед и започнаха да закусват. Драко за миг помисли, че си го е спомнила, но му стигаше да я вижда щастлива. След което и двамата се запътиха към стаята за часът на професор Терелони, учителката по пророкуване.