𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

22.

-Каво ѝ направихте!!!-Драко се затича към нея.
-Нали, казахте че пристъпите ще спрат!-Луна почти повиши тон, но после се успокои и седна до Ема.
-Казах, че ще отмие леко действието, не съм споменавала, нищо за пристъпите и те ще отминат с времето, за сега не мога да направя нищо!-мадам Помфри беше ядосана че е получила критики вместо едно благодаря.
-ПАНСИ!!!- това беше единственото и последното нещо което чуха от Ема преди да скочи от леглото и да излезе. Драко се затича след нея и я хвана за ръката.
-Къде отиваш!?-той звучеше доста разстроен и объркан, но Ема само се усмихна и продължи да ходи. Той я следваше докато не стигнаха до залата за вечеря, Панси стоеше на масата на Слидерин заедно с приятелката и Елина и още едно момиче. Те пиеха от следобедният чай и се кикотеха за нещо, Ема се приближи към тях.
-О, Снейк мисля че си объркала масата, трябва да си ето там при зубрачите от Рейвънклоу!! Явно, Малфой още се влачи след теб, не ти ли писн....-Ема заби юмрука си в лицето на Панси, която при удара залитна и падна на земята. Драко седеше и я гледаше с пламъчета в очите и в този момент той осъзна, че Ема си е възвърнала спомените.
-Не си мисли, че си се отървала от мен, няма да можеш да си намериш място в това училище ако  причиниш, на мен и на Драко още нещо такова!-Емили ѝ шепнеше, беше се навела над нея и я беше хванала за яката. Панси я гледаше и трепереше, след това Ема се изправи и тръгна към Драко, който още стоеше в изумление отстрани.
-О, да, Панси, ти май не разбра, какво става с мен и Драко, нека ти покажа!!!-Ема се обърна с лице към него, дръпна го за вратовръзката и го целуна, а той обви ръце около талията ѝ. Цялата зала гледаше с интерес какво става на масата на Слидерин, а единствените на които им се виждаше злоба в очите, бяха Панси, която гледаше от земята с отворена уста и Чо, която беше ядосана и от загубата на мача по куидич, и от факта че Ема е с Драко.
-Толкова ми липсваше!-той ѝ прошепна, а във воднистите му очи се появиха сълзи, които той прикри, като я прегърна силно.
-Така, така, нападение срещу ученик, Снейк идваш с мен!!!-професор Снейп, тъкмо се провря през навалицата от ученици, които бяха наобиколили Ема, Панси и Драко.  Той хвана Ема за китката и я издърпа на вън.
-Малфой, ти заведи Паркинсон до сестрата!
-Не, няма дори и да я докосна!!!- Драко повиши глас, но явно това не хареса на професора.
-Наказание и за теб Малфой, идваш с мен!!!-Снейп изгледа двамата с неговата мазна усмивка и ги изведе от залата.
  След като разбраха каво им е наказанието, а то беше цяла седмица да мариноват жабешки мозъци и да чистят стаята по отвари, Емили и Драко се насочиха към стаите си. Вечерята беше започнала, но на тях не им се ядеше.
-Е-ема, искаш ли, тази вечер да дойдеш да спиш в моята стая, в момента всички са на вечеря и ще можеш да се промъкнеш без проблем?-Драко проговори първи от както излязоха от кабинета на Снейп.
-Да, разбира се че искам!!!-тя се опитваше да задържи сълзите и емоциите си докато останат на някое по усамотено място, но не се задържа и в момента който изрече тези думи, тя скочи на вратът му, опря глава на гърдите му и си изля цялата тъга и болка, плачейки згушена в него. Драко само леко се усмихна, вдигна я на ръце и я заведе в стаята му.
  Когато влязоха, Ема забеляза, че стаята има особен аромат, леглото не е оправено, завесите бяха плътно покрили прозорците и купчина мръсни дрехи се беше насъбрала в единият ъгъл.
-Драко, какво е станало тук?-Ема го попита загрижено, но той се отдалечи и почна да прибира разни неща от леглото.
-Нищо, само е малко разхвърляно, аз не съм подреждал от, от...-той седна на леглото държейки в ръце скицника ѝ и няколко блузи, но Ема веднага съжали, че го е питала, защото очите му пак се напълниха със сълзи. Тя бързо се затича към него и го прегърна.

Сърцето ѝ заби силно, както никога до сега и усети, че вече има някой до себе си, някой когото я обича истински, както тя него.
-Колко пъти съм ти казвал, че ти си най-хубавото нещо в животът ми?!-Драко проговори през сълзи.
-Вече не ги броя!-Ема се усмихна леко и се засмя.