𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

5.

На сутринта Драко се събуди рано. Емили още спеше, но това не продължи дълго. На вратата се почука.
-Драко, спиш ли?-каза момичешки глас и вратата се открехна. Драко се стресна и бързо покри Ема с одеялото.
-Казах ли ти да влизаш!?-извика Драко към Панси, която се отдръпна от него.
-Какво искаш!?-каза той и почна да си подрежда нещо без да я гледа.
-Видях Краб и Гойл в общата стая и казаха, че си ги изгонил. Реших да проверя какво става.-отговори Панси, като се приближи и хвана Драко през кръста. Той я отблъсна и я изгледа лошо.
-Ако си дошла да се мазниш моля махни се от тук или имаш още нещо да кажеш.- Драко се ядосваше все повече.
-Явно господин Малфой се е раздразнил от нещо. И да, имам още един въпрос.
Тази Снейк, каза ли ти сънят си интересно ми е какво крие, каза че ще ми кажеш?-Панси се усмихна подигравателно. Драко пребледня, а Ема едва се здържаше, тя стана възможно най-безшумно отиде до вратата. Той не я чу, а продължи да се чуди какво да отговори.
-Не, не ми каза, отварата не се беше получила, липсвало ѝ нещо.-Драко се обърна, изгледа Панси студено.
-Вече може да си тръгваш!-той се обърна и тръгна към леглото за да види дали я е покрил добре, но той не знаеше, че Емили вече беше будна.
-Ами, то за това не ни трябват мътнороди в училище, те са ненужни една отвара не могат да забъркат.- Панси се изсмя и излезе. Драко пипна мястото на Емили, но то беше празно, той се огледа.
-Значи, си казал на приятелката си, нали си казахме да не го правим. Но може да ме лъжеш, че мога да ти вярвам.-каза Ема още под наметалото и след това си тръгна. Драко стоеше като вкаменен, беше объркал нещата много.
Първите часове Ема имаше с Хафълпаф и не трябваше да гледа физиономията на Малфой, но часа преди обяда бяха заедно при професор Лупин. Часа мина неловко Драко стоеше до чина на Ема. Тя обаче не му обръщаше внимание, беше заета от прогарящият в гърба ѝ поглед на Чо ,която ѝ беше ядосана заради вчерашното ѝ оцъствие. След часовете Ема и Луна отидоха на обяд. Чо не седна до тях на обяд, а Луна не беше в нейното весело настроение, тя беше леко мрачна целият ден. Емили гледаше масата на Слидерин, но не виждаше Малфой.
-Луна аз ще отида до библиотеката, ще взема неща за часа на Лупин. Ако искаш ела с мен?-каза Ема на Луна леко разсеяна.
-Не, отиди, аз ще излизам с Невил! -каза Луна с лека усмивка.
Ема тръгна към библиотеката, в нея нямаше никой освен един ученик, който си беше сложил качулката и не можеше да се каже дори от коя къща е. Емили отиде взе си книгата...
-Я, кой е дошъл, защо си тръгна, дори ме ме остави да ти обясня?-беше Драко, гледаше я с леко пренебрежение. Емили подскочи и изпусна книгата.
-Малфой!? Аз си имам основание да си тръгна...
-Не, нямаш! Ако не бях аз все още щеше да си лежиш там, под наметалото, спокойно можех да те оставя там!!!-извика Драко и се огледа.
-Ако не беше ти, аз изобщо нямаше да се нуждая от помощ!-отговори му тя едновременно и студено, и ядосано. Той се приближи към нея, наведе се и ѝ подаде книгата.
-Не съм искал да те оцеля, но ти сама си си виновна ако не беше объркала отварата, нямаше да става нищо от това, нямаше да разбера, че....че имам нужда от такъв човек до мен, човек като теб Е..е..мили!-Драко я погледна с възможно най-милият поглед, който можеше и се усмихна.
-Драко...-но, тя реши да замълчи и го прегърна, той потрепери. Не беше си помислял, че с нея някога ще се разбират, а да се прегръщат, никога.
-Ема?!?!-Луна беше решила да види до къде върви Ема с ученето, но се натъкна на нещо още по интересно.
-Значи, Чо до някъде е била права? Заедно ли сте?!-Ема я гледаше уплашено, но се радваше, че ги е видяла Луна, а не някой друг. Драко също гледаше уплашено, но още беше прегърнал с едната ръка Емили през талията и не я пускаше.
-От къде Чо пък знае и не сме заедно, приятели сме!-каза Ема и погледна Драко като че ли чакаше удобението му. Той и се усмихна почти незабележимо, но Емили успя да види и се почувства добре.
-Ами, Чо ви е видяла да си говорите и решила да ви последва. Разправяше някакви дивотии на преспиването вчера, като че ви е видяла да се се целувате или да се храните отделени от всички, или да ходиш в стаята му?-Емили и Драко гледаха с отворени усти, никога не са правили такива неща е освен това в стаята на Драко.
-Лъжи, пълни лъжи, ще я видя аз тази Чан...- но Драко беше спрян от Емили, която го хвана за ръката и го стисна, и сякаш с поглед му каза да спре. Той още се ядосваше и лицето му придоби такова студено изражение, като че ли беше убил някой.