𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

20.

- Деца, деца,.... моля....не се бутайте,..днес гледах кълбото си....и видях, че за днешният урок съм приела по-различен метод!-гласът на професор Трелони прозвуча все така мистериозно, както всеки час.
-Днес ще ви намеря духовен партньор, с когото ще прекарате часа!-тя заоглежда учениците от двете къщи и погледа и се спря на Драко.
-Ооо, момчето ми, ти излъчваш прекалено силна лоша енергия, замъгляваш ми вътрешното око!-две момчета от по задната редица се изсмяха а от неразбираемото им пелтечене се откриха думите.
-Ооо, Джордан, недей ми замъглява вътрешното око...-и последва неконтролируем смях от страна на всички ученици в стаята с изключение на Драко и Ема, които гледаха професора с леко пренебрежение. След като смехът стихна, момчето което го беше предизвикало, реши че е много забавен и продължи.
-Професоре, да знаете Потър не тук за да му предричате смърт, тъй че май сте объркали момчето с лошата енергия!-стаята пак се изпълни със смях но по-лек от първия път защото видяха ядосаното изражение на професор Трелони. Тя се направи че  това не се е случило и продължи.
-Миличкият ми, на теб ти трябва някой, който да може да понесе енергията ти! Кажи ми името си миличък!?-тя стоеше и оглеждаше всички в стаята.
-Името ми е Драко!-той беше доста ядосан и я гледаше почти на кръв. Някъде в края пак се чу смях, но когато Драко се обърна смехът веднага секна.
-Майко, случаят при теб е доста сериозен Дарго, но май...А! Ето! Ела миличка, ела!- Терелони звучеше леко като пияна и подскачаше към края на стаята към Луна и Ема.
-Мая, нали?
-Ема!-поправи я бързо, но професорът сякаш не чу.
-Ооо, във вас двамата усещам близост... ъхъм, да много сте близки, но като че ли единият е малко колеблив! Е, така Дарго и Мая, са първата двойка, намерете си място дечица, докато наместя останалите.- тя се завъртя драматично и почна да размахва ръце пред лицата на учениците, уж да ум види аурата.
  След разпределянето Ема едва сдържаше смеха си, тя гледаше отвратеното лице на Панси, която беше разпределена с Джорджи Майкълсън, едно леко закръглени момче, което приемаше пророкуването доста присърце. Той постоянно дърпаше Панси за ръката за да ѝ гадае, но без успех, защото или получаваше шамар, или беше избутван от креслото.
-Гледам, че ле забавляваш, Ема!?-Драко реши да я заговори.
-Как да не се забавлявам, от кога искам да я видя така, Джорджи ще направи всичко за да ѝ гледа на ръка, цял час няма да я остави намира!-Ема му отговори без много да му обръща внимание, като продължаваше да гледа Панси, която в момента беше почти притисната от момчето. Емили леко се засмя и се завъртя обратно към Драко.
-Оо, ъм.. не исках да ѝ се подигравам, знам че сте приятели!-Ема се притесни леко и се усмихна неловко.
-Не сме приятели, никога не сме били!!!- Драко усети как повишава тон и му стана гадно, че и се е развикал.
-Не исках да ти се развикам, извинявай!-Ема стоеше с леко отворена уста и го гледаше втренчено.
-Ти, да не би, туко що да ми се извини!??-Ема не беше свикнала да го чува да се извинява от... същност никога. Драко леко се изчерви и бързо се обърна към професор Терелони, която тъкмо започна да говори.
-Отворете на страницата 212, "Гледане на ръка за начинаещи", хванете ръката на партньора или партньорката си и се опитайте да я разгадаете!-тя седна на креслото си, а от него се разпръсна нещо, като прах. Ема подаде ръката си на Драко, а той усети гъдел в корема си и ѝ се усмихна.
-Изглежда, че ще имаш пор, и ти предстои промяна!-Драко се напрягаше докато гледаше стотиците видове линии в учебника, които бяха от нелепи, по-нелепи.
-На, кого му са притрябвали тези глупости, като че ли ме интересува дали ще имам пор в бъдеще или, не, ако искам мога да си купя цяла къща с тях!-Ема се подсмихваше, но гледаше той да не види.
  След няколко нелепи предсказания на които и двамата вече се смееха, Драко за малко бе забравил, че тя всъщност не помни нищо, но бързо се опомни когато чу дразнещият глас на професора.
-Панси и Джорджи, кажете какво открихте?!- момчето беше с леко насинено око, но когато чу, че професорът иска да го чуе той почти не откъсна ръката на Панси и почна да я оглежда.
-Ще имаш много страдания, ще бъдат скоро, може би след мача по куидич или малко след него не мога да разбера, ръката ти е много крива?!-Джорджи видя заплашителният поглед на Панси, но продължи.
-Ами, ти имаш много къса линия на живота и явно ще умреш млада!-на тези думи обаче тя не издържа стана удари му и другото око и излезе, а Драко и Емили се заливаха от смях.
-Ъм...да, ъм.. днешният час приключи, излизайте!-гласът на професора се чу едва едва и тя пак се скри в сянката на стаята.
-Късмет на мача, Малфой, дано да не паднеш!-Ема се усмихна хитро и излезе.