𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

33.

-Слизайте! Емили, г-н Малфой по-бързо!!!-Ема скочи толкова бързо от леглото, че Драко едва не падна.
-Защо скочи така!-Драко пооправи косата си и стана.
-Не знам, просто се стреснах...
-Че ще ни видят ли?-той се подсмихна, хвана я за ръката и двамата тръгнаха по стълбището към трапезарията.
-Мислех, че са ни забравили!-Ема гледаше да слиза колкото се може по-бавно по стълбите.
-И аз така се надявах!-заяви Драко. И двамата бяха застанали пред голямата дървена врата на трапезарията.
-Знаеш ли, това малко ми напомня на вечерята в нас!-Ема се изчерви при тези думи на Драко. Тя искрено се надяваше тази вечеря да мине по-добре от миналата, но той побърза да я успокои.
-Панси я няма тук, всичко ще е наред!-Драко я прегърна и двамата влязоха.
-Най-сетне, сядайте!!!-обяви Елини. Когато се насочиха към масата, видяха, че местата им са в двата края, възможно най-отдалечени един от друг. Драко понечи да каже нещо, но укорителният поглед на баща му го спря. Те седнаха на масата и двамата видимо ядосани.
-Е, мила имаш ли нещо да кажеш на Луциус!?-баща ѝ го каза толкова мазно, че Емили си помисли дали Луциус не беше някакво малко кученце, че да говори така на него. Тя помълча малко погледна към Драко, но и той не знаеше какво да каже, само я погледна тъжно. Ема погледна към г-н Малфой, след това към Нарциса, а тя и кимна и се усмихна от което Ема се почувства по-добре. Тя отново погледна Луциус и каза.
-Съжалявам, за държанието ми по време на престоят ми у вас! Няма да се повтори!-тя видя баща ѝ да се подсмихва.
-Да, права сте госпожице Снейк и аз се надявам да не се повтори!!!-Луциус я изгледа, като че ли беше нещо извадено от боклука, а Ема беше сигурна, че Нарциса го настъпи под масата.
-Да и аз се надявам да...дръ-дрън и аз искам да спрете да се правите на ирландски пудел с тая перушина на главата, ама ето на...!!!-Ема го каза през зъби, като се опита да изимитира гласа на Луциус с надеждата никой да не я чуе, но по изражението по лицето на Драко, който беше почервенял от сдържането на смехът си, разбра че го е казала достатъчно силно за да я чуят всички. Въпреки, че нямаше признаци, че някой я е чул, тя не проговори докато не обявиха десерта.
-Ето, мила!-явно баща ѝ беше казал на Елини, че тя знае за майка си, защото преди не и е говорела така. Тя остави десерта пред нея и продължи да раздава на останалите.
-Е, г-жо Снейк, вярно ли е, че знаете доста за магическата история, както каза дъщеря ви!-Луциус се подсмихна подигравателно, като не очакваше, че Ема е казала истината на вечерята у тях.
-Аз не съм ѝ дъщеря!-Ема се стресна и тя не знаеше защо го е казала. Изведнъж усети, че всички погледи са към нея. Ема сложи ръка на устата си.
-Какви ги говориш, Емили!-баща ѝ простена през зъби.
-Нищо просто не искам постоянно да ме свързват с мъгъл!-тя не можеше да спре да говори, огледа се и видя брат си в края на масата да се хили.
-Какво си ми дал, малоумник такъв!!!-Ема пак си сложи ръката на устата.
-Емили не обвинявай брат си за всичко!-баща ѝ повиши тон, но се успокои.
-Той, не ми е брат, единственото което ни свързва е твоята грешка да се ожениш за мъгъл, но да... нали ме мразиш, защото аз съм била виновна, че майка ми е умряла, майка ми която е чистокръвна, може би за това обичаш повече него!!!-Ема погледна към Луциус, тя не можеше да спре.
-Което, ако не се досещате г-н Малфой, прави и мен такава! Тъй, че вече може да преглътнете това, че излизам със синът ви!!!-Ема се затича към вратата, но баща и я хвана за ръката.
-Емили дръж се прилично или..
-Или какво тате, ще спреш да ме зачиташ за твоя дъщеря или ще спреш да ме обичаш, или ще ме накараш да се чувствам непотребна..... О, чакай.. вече го правиш!!! А ти...-Ема погледна към Джорджи.
-Ти малък гаден....-но в същият момент някой я хвана през талията и я вдигна, Ема започна да рита с крака, но когато се обърна видя, че е Драко се укроти.
-Ема, чуваш ли ме...-тя кимна
-Сега дишай...-от очите на Ема се стичаха сълзи. Тя се огледа, дори и в очите на г-н Малфой проблясна някакво съчувствие, а от очите на Нарциса потече сълза, която тя веднага избърса, Елини май вече беше спряла да се прави на добра, защото гледаше с ненавист към Ема, баща и като че ли беше ударен с нещо и за учудване на всички не каза нищо, а Джорджи беше щастлив, че е постигнал своето.
-Аз смятам, да си вървим...-Луциус погледна към Ема с някакво много странно изражение, по скоро мило отколкото злобно.
-А да и ако искате госпожице Снейк.... елате да прекарате останалите няколко дни от ваканцията при нас!!!-Луциус се изправи и погледна към г-н Снейк.