𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

9.

  Влакът вече спираше на гарата 9¾. Емили си приготви нещата за слизане сбогува се с Луна и останалите двама рейвънклоуци и тръгна към една свободна пейка за да изчака Драко. Тя го забеляза да излиза заедно с Краб и Гойл, а зад тях припкаше Панси, още опитвайки се да се здробри с Драко.
-Не, Драко аз, аз не исках, ще ходиш ли малко по- бавно за да ти обясня, Малфой!!!-той я игнорираше напълно и тя накрая се отказа.
  След около почти един час чакане на гарата Емили забеляза Драко, който се оглеждаше наляво-надясно, като че ли очакваше някой. Той ѝ махна за да дойде към него.
-Какво има Драко, изглежда очакваш някой?-Ема забеляза притеснения му поглед, а той разхлаби леко вратовръзката си.
-Да, просто не съм водил никога никой в къщи и......, а ето идва!-още бяха на гарата и Емили забеляза нещо като каляска, но без коне, като тези в училище, обаче много по елегантна. Тя беше черна с доста украси които бяха в сребърно, а завесите бяха зелени. Ема тръгна да си вземе багажа.
-Не, няма нужда, ще го приберат ти седни вътре.-Драко ѝ отвори вратата, а от вътре беше още по красиво. Имаше зелени седалки и доста възглавници, и от вътре имаше украса даже повече от външната.
-Хайде, качвай се!- той ѝ подаде ръка за да се качи и двамата седнаха един до друг. Каретата потегли с леко раздрусване и те се издигнаха във въздуха.
-Емили? Как се чувстваш, пребледняла си?!-Драко прокара ръката си по лицето ѝ. Ема сложи нейната ръка върху неговата и се усмихна.
-Добре съм, просто леко ми се спи.- той я придърпа и тя се облегна на рамото му, а той се подпря на нея. Няколко минути по-късно и двамата заспаха згушени заедно.
  След един два часа се събудиха от силно друсане и изведнъж каретата спря.
-Явно стигнахме!-Емили го гледаше в очите, а гласът му я накара да потрепери. Той звучеше по различно от преди, някак по безчувствено. Когато слязоха Ема се почувства странно, пред нея се издигаше едно огромно имение, а времето сякаш само там беше толкова мрачно. Те стигнаха до предната врата.
-Само не се притеснявай.-Драко се обърна към Ема и се усмихна леко, но май на него този съвет му трябваше повече от на нея. Тя го хвана за ръката, стисна я здраво и се опита да се отпусне. Драко позвъня на звънеца вратата се отвори мигновено. Пред тях стоеше Луциус Малфой.
-Драко! Коя е дамата...?- но в този момент очите на г-н Малфой спряха в тези на Емили, а устата му се изкриви в насилена усмивка.
-Снейк, Емили Снейк, прав ли съм!?- каза Луциус през зъби.
-Д-да, приятн ...- Ема говореше насечено, но беше прекъсната.
-Влезте! Драко покажи на гостенката стаята ѝ!-и г-н Малфой се обърна и си тръгна. Драко стискаше ръката на Емили, както тя в началото. Той не я пусна и я качи нагоре по едно каменно стълбище, докато не стигнаха до една огромна дървена врата.
-Това е стаята ти, ако има нещо и не сме заедно, моята стая е отсреща!-Драко посочи краят на коридора. След това отвори вратата на саята ѝ. Очите на Ема се разшириха, стаята беше огромна в средата имаше голямо легло със зеленикави завивки и балдахин които се спускаше от високият таван до пода, а отстрани имаше камина с две кресла пред нея. Багажът и беше стоварен до един голям черен гардероб, совата и тракаше по клетката, радостна че я е видяла.
-Толова е хубаво!-каза Ема почти на себе си. Драко се подсмихна гледайки изражението ѝ.
-Радвам се че ти харесва, но се надявам да получавам посещения и в моята стая!-той я гледаше и очите му проблясваха, той още не я пускаше и я гледаше в очите.
-Здравеите!-на вратата стоеше Нариса Малфой, тя ги гледаше и лека усмивка се появи на лицето ѝ, те бързо се пуснаха и леко се отдалечиха. Тя тръгна гъм Драко и го прегърна, след това подаде ръка към Емили.
-Радвам се да се запознаем, най-накрая!-Емили я погледна объркано.
-Извинете, но аз мислех че не знаете, че идвам!?-Емили беше доста объркана и погледна към Драко, който изглеждаше доста блед. Явно той бе пропуснал да ѝ каже че е разказал за нея на майка си, но явно не искаше да се разбира.
-Отиваме в стаята ми, кажете ни когато вечерята е готова!- той я хвана за ръката и почти насила я издърпа от стаята. Емили се усмихна леко на Нариса и те излязоха.