Емили беше проспала вечерята, събуди се късно вечерта, но вече се беше наспала а и можеше да стои на крака, но пак леко залиташе. Луна беше наминала и ѝ беше оставила няколко шоколадови пудинга и желирани бонбони. Ема забеляза че Драко изобщо не си беше тръгвал, той седеше на един стол с глава опряна на стената.
-Драко, Драко буден ли си?- той измънка нещо под боса което Емили не разбра, след това потърка челото си и се разсъни. Беше около полунощ, Емили наметна мантията си и тръгна, Драко я последва.
-Къде отиваш? -той още не се беше разсънил и плътният му глас отекна в прасната лечебница.
-Прибирам се, сестрата каза че мога да си ходя когато се почувствам добре. - Емили го подкани да дойде, но единият крак и се отпусна и тя залитна. Драко се затича и я хвана, двамата бяха толкова близко, че Емили усети ментовият аромат на Драко, в лечебницата проникваше съвсем малко лунна светлина и огряваше лицата им. Те постояха малко вгледани един в друг и накрая се отместиха.
-Ти не можеш да ходиш още, как ще стигнеш до стаята си без някой да ти помага?!-той леко се беше ядосал че тя не иска да остане докато се оправи.
-Еми значи имам късмет че ти си тук!-Емили тръгна към вратата, като леко се поклащаше.
-Идваш ли?!-Драко не можеше да ѝ се ядоса, вместо това се усмихна леко, завъртя очи и тръгна след нея.
След няколко падания и ходене на зиг-заг по коридорите, Драко най накрая си отдъхна и я остави да си влезе в общата стая.
-Мерси, че ме изпрати! Без теб още щях да качвам стълбите пред лечебницата.-Ема се усмихна, целуна го по бузата и влезе в общата стая. Драко стоеше и гледаше към стената.
-До утре!-каза той почти на себе си и докосна мястото на което го беше целунала. Той усещаше как коремът го свива и почна да почервенява.
أنت تقرأ
𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘
عاطفيةМоже ли един сън да промени всичко. Историята на Емили Снейк и Драко Малфой. Здравейте аз съм нова тук, историята ми хрумна от един сън, в началото може да е скучна, но после поне според мен се развива интересно. Надявам се да ви хареса!!!❤️
