𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

18.

Емили лежеше на земята, Драко я гледаше а очите му се напълниха със сълзи. Той я вдигна на ръце и я прегърна силно, а очите му се замъглиха.
-Ти, проклета змия, не искам да те виждам повече!-Драко вдигна пръчката си и запрати Панси в реката. Той се затича и заведе Ема в къщата. Остави я на дивана в хола и седна до нея.
-Ема, събуди се! Моля те...-той седеше и едва си поемаше въздух.
-Драко, миличък, какво е станало!?-Нарциса се доближи до него и цветът от лицето и изчезна.
-Панси го направи, т-тя я уцели с магия за забрава!-Драко стискаше ръката ѝ и не я пускаше. След няколко минути Ема се размърда.
-Малфой!?Какво правя тук трябваше да съм в училище, какво си ми направил, коя сте вие?!!-Ема не можеше да разбере какво става и беше доста уплашена.
-Т-ти н-наистина ли н-не ме помниш, ти прекара цялата ваканция тук, т-ти ми подари това виж!-той вдигна ръката си и показа един пръстен, докосна го и от него, като облак дим излязоха няколко образа. Пръстенът показа всичките им спомени, когато седяха на прозореца в стаята на Драко в Хогуортс, първата им целувка, вечерите които бяха прекарали заедно, заради кошмарите му. Но Емили не вярваше на нищо тя го гледаше с лека ирония.
-Малфой, чуй сега, не знам как съм се озовала тук, но те моля да ме върнеш в училище, ако може!-Ема стана, но бързо седна и се хвана за главата, тя се сви на топка видимо изпитвайки силна болка.
-Ема,!!?-Драко не знаеше какво да направи, но в този момент стана нещо странно.
-Драко, какво ми има, много ме боли главата!!!-Ема го гледаше с доста притеснен поглед, но после пак се хвана за главата и като се съвзе пак го гледаше безизразно.
-Е, Малфой, кога ще ме върнеш в училище!?-тя отново изглежда го беше забравила. Драко и Нарциса, стояха като ударени.
-Сигурна ли си, че не помниш нищо Ема!?-Драко я гледаше с надежда, а воднисто- сините му очи бяха зачервени.
-За каво говориш, не помня да съм имала контакт с теб от часът по отвари със Снейп!!!-Ема звучеше доста ядосано.

           **************

  Първите дни от училище  Драко и Ема нямаха много общи часове, но когато това се случваше Панси не пропускаше да обиди Ема, или да я спъне и да гледа отчаяното изражение на Драко, когато Ема го отблъснеше, защото е решил да ѝ помогне. Той ставаше все по-зле с всеки изминал ден, носеше качулката си и беше сравнително по-груб от обикновенно.
-Драко?-Луна го последва след един от часовете.
-Какво искаш!!!? О, ти ли си Луна, съжалявам, но просто не съм на себе си тези дни.-той не я поглеждаше и продължаваше да ходи напред.
-Ема се държи странно, но ти сигурно знаеш, исках да те питам кой го е направил?!-Луна беше леко задъхана, но спокойно го следваше.
-Панси! Сега ако може искам да остана сам!- Драко тръгна почти тичайки и се загуби в навалицата.
   Ема също не беше в отлично състояние, пристъпите на болка в главата ѝ зачестяваха и сънуваше много странни сънище за някаква река и за ярка светлина която я олучваше.
-Ема не мислиш ли, че трябва да посетиш мадам Помфри, доста си бледа!-Луна се притесняваше много за Ема, но тя не я слушаше.
-Ще ми мине Луна, не се притеснявай, а и каво ще обясня на сестрата, че съм се събудила без спомени от предишният ден в къщата на Малфой, ще помисли, че просто съм се позабавлявала предишната вечер и имам главоболие!-Ема наистина не се чувстваше добре и знаеше че Луна е права, но не можеше да го направи, а и след една седмица имаше мач срещу Слидерин, нямаше да го пропусне лежейки в лечебницата.

(Знам, че тази глава е малко скучна, но ще се постарая за следващите.)
      :)