𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

25.

  Вече наближаваше Великденската ваканция, от както получи писмото от баща си преди два месеца Ема не спираше да мисли за него. Драко я успокояваше и сменяше темата всеки път като заговореше за това, за да не се разстройва допълнително.
-Драко, ти ще дойдеш един ден след като се прибера!!! Това значи да прекарам цял ден с хора, които в момента ме мразят даже повече от преди! А ако решите да преспите там, ще те сложат в отделна стая така че да не сме заедно и....-Драко я спря и я дръпна на страни.
-Ема!!! Дишай, нищо лошо няма да стане, ти мислиш ли, че като се прибера не ме очаква същото, ето мисли си за това, ти стана търсач, нали това ти беше мечтата...
-Здраси Ема, чакам с нетърпение тренировките!!!-Стюард мина покрай тях, а Драко не пропусна момента да го изгледа с погнуса.
-Този, защо постоянно се навърта около теб, да не те харесва, много добре знае, че сме заедно, този малък гаден... мътнород!!! Ще види той!!-Драко беше почервенял от яд.
-ДРАКО, как можа!!!-Ема го гледаше ядосано и го удари по ръката.
-Какво, какво казах!?-той се обърна неразбиращо. А Ема продължаваше да го гледа ядосано.
-Аз, не исках...изплъзна ми се, не ми се сърди моля те!-Драко я прегърна силно и не я пусна поне пет минути.
-Драко, не ти се сърдя, но ще закъснея за часа на Снейп, ако не ме пуснеш скоро!-Драко я беше притиснал толкова силно, че тя едва успя да се отмести за да каже тези думи.
-Извинете, може ли за малко да ти взема Ема? Важно е!!!-Луна се появи от някъде така безшумно, че и двамата подскочиха.
-Да Луна, няма проблем! Нали Драко? Ще се видим на обяд!-Ема му се усмихна, но той я гледаше леко раздразнено. За това тя му прошепна.
-Ще ти кажа после, ревнивко!!!-след което тръгна след Луна, а Драко продължи нататък мърморейки си нещо под носа.
-Ема....-започна Луна като понижи глас.
-Днес се разхождах, в библиотеката и видях Чо!
-И?!-Ема и се усмихна леко объркана.
-Ами тя си говореше с някой,...говореше си с Панси, от Слидерин!!!-Луна се оглеждаше и Ема за първи път я виждаше такава.
-З-за, какво си говореха?!
-Ами, знам, че ще кажеш на Драко, но по добре когато сте сами, защото ще вземе да направи някоя глупост,... ами те се смяха за нещо първо, така ми привлякоха вниманието, но после изведнъж станаха сериозни и Панси извади един лист, не разбрах какво пише, но беше страница от книга. Тя го подаде на Чо, а тя ѝ подаде някаква кутийка и каза, че им трябва още само една съставка и че ще могат да ѝ съсипят живота...
-На кого да съсипят живота!?-зениците на Ема се разшириха, защото тя вече знаеше отговора.
-На теб Ема, говореха за теб, как ще си платиш за всичко което си им причинила и тем подобни, но после ме видяха и аз се направих, че търся нещо, но май Чо разбра че съм ги чула и си тръгна!!!

Ема беше разсеяна през повечето време в часа по отвари, няколко пъти бутна змийската отрова та трябваше да бърше пода и масата през една минута.
-Хей, добре ли си?-Ема работеше заедно с Хърмаяни, която вършеше повечето работа.
-Д-да, просто днес не се наспах и това е!-Ема се усмихна разсеяни и почна да бърка отварата, докато закипи. Хърмаяни я гледаше загрижено, но накрая я остави и отвори някаква книга и започна да прелиства и си мърмореше нещо, но едно изречение което тя каза заинтересува Емили.
-Как може да не пазят училищната собственост, късат страници от книги, как може!!!-Ема я погледна.
-Страница ли липсва, коя!!!-Хърмаяни се учуди на тази заинтересованост и побутна книгата към Ема.
-Ето, виж 111,112 и после 115 липсва, кой ли ги е взел, защо просто не е взел книгата!!!-Емили много добре знаеше отговора на въпроса и инстинктивно погледна към Чо и Панси в другият край на стаята.
-Ема, отварата...!!!-целият чин беше в черна лепкава течност и това зарадва професор Снейп, защото той смъкна по петнайсет точки от къщите на Рейванклоу и Грифендор.
-Съжалявам, Хърмаяни разсеях се!!!-след часа Ема излезе за да догони Драко, който ходеше по коридора с Блейз, но в навалицата го изгуби за това реши да му го каже на обяд.
-Хей, Ема искаш ли да ме придружиш до библиотеката, искам да проверя дали библиотекарката знае нещо, за книгата!?-на Ема и се стори прекрасна възможност да проучи за това дори и не се поколеба.
-Да, разбира се!