𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

8.

На другият ден те вече бяха готови за тръгване. Емили не беше спала цяла нощ по простата причина, че си беше поспала в лечебницата.
Те се наместих във влака и при тях седнах още двама техни съученици. Чо естествено мина покрай кабинката им и изгледа Ема с такъв злобен поглед че дори не приличаше на себе си.
-Аз, май разбрах, защо Чо не ти говори. За мен е малко объркващо, но тя май харесваше Малфой първата и втората година, след това каза че е спряла, но май ме е излъгала?-Луна шепнеше, а Емили едва не се задави с един бонбон.
-Моля, това ми го е спестила, аз изобщо не знаех, а и няма логика да се сърди, тя не е направила нищо за да разбере той, че тя го харесва, а и ти представяш ли си ги заедно тя няма да издържи и ден без да се разплаче ако за заедно. Знаем си че е чувствителна!-Емили беше разбрала, защо през годините Чо постоянно и казваше да стои далеч от него, да не му говори, да не го гледа или тем подобни тя я е настройвала срещу него като и казваше че го е чул да я обсъжда и Емили го беше намразила само заради Чо, а той заради самата нея. Ема се опита да се разсея и излезе да се поразтъпче, тя беше точно до вагона на Слидерин, но забеляза нещо. Панси стоеше и сипваше нещо в една чаша с тиквов сок. Цвета на сока потъмня леко и Емили разбра, че е сипала отвара в него. Изчака я да влезе във вагона и видя че тръгва към мястото където стоеше Драко тя му подаде сока и Емили онемя, тя не знаеше какво прави, но докато се усети вече беше във вагона и чашата със сок лежеше на пода течността прогаряше паркета. Драко стана и беше почервенял от ярост
-Да ме убиеш ли опитваш, ти луда ли си!-като че ли малки сини пламъчета горяха в очите му, той вдигна чашата и я подаде на Емили.
-Каво е сипала, кажи ми, веднага!-Емили се стресна и долови такава сериозност, че разбра че той не се преструва. Тя помириса останалата течност в чашата и очите и пробляснаха.
-Отвара за... -Ема преглътна-... Забрава!-в целият вагон настана пълна тишина, всички гледаха сценката.
-Не е вярно! Някакъв МЪТНОРОД ли ще слушаш Драко или мен, тя я е омагьосала когато я бутна!-Панси сложи едно невинно изражение.
-Не е вярно!- възрази Ема гледайки злобно към Панси.
-Видях те как я слагаш, остатъкът ти е в джоба!- Емили направи магия и шишенцето излезе от джоба на Панси.
-И какво точно си искала да забравя!?!попита Драко, още ярко червен. Панси огледа всички които я гледаха и устата и се изви в хитра усмивка. Емили и Драко се спогледнаха объркано, но тогава на Драко му просветна, но беше късно.
-Нея! Исках да забравиш Нея!- Панси гледаше Емили и очите и бяха пламнали. Драко оначе оглеждаше как всички го гледат втренчено.
-От къде ти хрумна Панси, това е пълна
глупост! -гласът на Драко поддаваше и си личеше, че лъже. Панси долови това и се ухили до уши.
-Тогава, нямаш нищо против да направя това, нали Малфой не удобряват и не понасят мътнороди!- Панси дръпна Емили и допря пръчката си до врата ѝ. Емили гледаше Драко и като с поглед му казваше да не прави нищо.
-Какво ли ще стане ъм.. ако направя някоя интересна магия на Емили, коя ли да е тя. Драко, щом не я харесваш, както твърдиш кажи някоя, каквато и да е?!-той изведнъж придоби ледено изражение, извади пръчката.
-Експелиармус!-Панси нямаше време да реагира, тя беше запратена в стената на вагона, а изстрела от пръчката на Драко профуча почти на косъм от Ема. Той я хвана за рамото и я заведе извън вагона изпратен от обърканите погледи ма останалите слидеринци. Вече извън полезрението на всички, Драко изгледа Емили с объркано, ядосан и едновременно загрижен поглед.
-Какво правиш, можеше да ни разкрият, не че вече ме ни подозират!-той звучеше много ядосан , а гласът му отекна по празният коридор на влака.
-Ако не бях влязла щеше да изпиеш отварата, щеше да си ме забравил вече, това ли искаш?!-Ема го гледаше объркано, но и той не знаеше какво иска точно от нея и защо не ѝ благодари първо. Драко прочисти гърло.
-Извинявай, права си, просто се ядосах,.... благодаря ти!-той я прегърна, обгръщайки я през врата. Ема се сгуши в него, като се чувстваше толкова сигурна и в безопасност, че забрави напълно това, че ѝ вика преди малко. Те постояха така известно време, докато Драко не я пусна.
-Вече трябва да тръгваш, някой може да излезне всеки момент!-той оправи косата ѝ и откри изомрудените ѝ очи.